Преди всичко друго трябваше да отведем конете си на сигурно място. Всеки побърза да доведе своето животно. След като събрахме всички коне от другата страна на дърветата, апачът каза:
— Олд Шетърхенд ще вземе неколцина мъже, за да му помогнат да откара конете в долината при Силния бизон. След четвърт час ще може да се върне тук. Преди това Голямата уста няма да дойде. Ще изпратя един вестоносец при мимбренхосите, които са залегнали в засада зад гърба на юмите. Нека Силния бизон остави животните под охрана в долината и да се приближи към нас веднага щом Голямата уста се появи. По пътя си той ще се натъкне на другия отряд на мимбренхосите, който моят вестоносец ще поведе насам и тогава с всичките си хора ще обгради цялото езеро. В случай на крайна нужда ще трябва да им дадем такъв сигнал, при който да е невъзможно да възникнат недоразумения. Нека си послужим с бойния вик на сиусите. Веднага щом го надам всички мимбренхоси ще започнат да затягат обръча си около западния бряг, където ще се намира Голямата уста с хората си. Но ако бойният вик не се разнесе, това ще означава, че е сключен мир и в такъв случай мимбренхосите ще трябва да останат по местата си около езерото и дърветата до настъпването на деня.
Нямаше по-добър план от този. За да отведа конете ми бяха нужни шест-седем мимбренхоси. Между тях се намираха и двамата млади братя, които се изненадаха, но и зарадваха щом чуха, че ще видят баща си. Когато отидохме при него и му обясних как стоят нещата, отначало не искаше да пусне синовете си. Но те се противиха на волята му, докато той отстъпи, налагаше се да се върнем пеша.
Юмите изобщо не подозираха, че конете ни са отведени на безопасно място. Мислеха си, че само сме ги събрали откъм нашата страна. Бяхме обзети от голямо напрежение. Много важно беше пратеникът на Винету да не бъде открит и заловен от хората на Голямата уста и съвсем точно да предаде нашето съобщение.
Новият огън отвъд бука гореше вече буйно, докато нашият се смаляваше все повече и повече. Винету искаше да го остави да угасне. Той се беше отдалечил от езерото, отправяйки се на север, за да следи развоя на събитията. Не беше изключено на Голямата уста да му хрумне мисълта да не спази уговорените условия, а незабавно да ни нападне. Още с приближаването на юмите апачът със сигурност би забелязал подобно намерение и ние съвсем навреме можехме да се подготвим.
Не след дълго доловихме тропот от копитата на много коне, а после дочухме и човешки гласове. Същевременно Винету се върна и ни съобщи:
— Голямата уста е вече тук. Прави каквото му бях предложил. Ей сега ще се появи отсреща.
Врявата продължи кратко време докато всеки се освободи от коня си и го пусна да пасе. Тогава на отсрещната страна на езерото направо загъмжа от юми. Ала от нашите хора не се виждаше никой, понеже предпочетохме да останем скрити между дърветата. Освен това пламъците на нашия огън непрестанно намаляваха. Но пък отсреща беше станало толкова светло, че ясно разпознахме Голямата уста, когато той изскочи от храсталаците и бе поздравен от Хитрата змия. Изглежда той започна да излива гнева си върху Змията, който беше вожд с по-нисък ранг, защото до нас долиташе силният му сърдит глас, макар да не можехме да разберем отделните думи. Другият се защитаваше енергично и настойчиво. По тона му си личеше, че мъжки отстояваше своя начин на действие.
Междувременно пратеникът на Винету се върна. Юмите не го бяха забелязали и беше успял да намери и да доведе мимбренхосите. По пътя си те се бяха натъкнали на отряда, предвождан от Силния бизон, бяха се присъединили към него и образували широка верига от хора около растителността, покрила бреговете на езерото така, че юмите оставаха обградени като в капан. Сега вече можехме спокойно да чакаме развоя на събитията.
Отсреща двамата вождове бяха насядали близо до огъня и бяха събрали около себе си своите най-възрастни воини.
Съвещанието им продължи около два часа и премина много бурно. После видяхме, че Хитрата змия стана на крака и се отправи към нас. Опитваше се да крие яда си, но в очите му още святкаха мълнии като при отминаваща буря.
— Моите братя трябва да дойдат отсреща при нас и да чуят какво решихме — каза ни той.
— Можеш и тук да го съобщиш — подхвърлих аз.
— Не е мое право. Голямата уста иска сам да ви го каже.