— Коя жаба е излязла от водата отсреща на брега, за да квака непрекъснато? Поразяващата ръка е най-храбрият воин на саваната. Кой може да се съмнява в смелостта му? Името му е известно по всички прерии, във всички планини и долини. А кой е чувал някога за Дългото стъпало? Кой е този човек и какво е извършил? Как си позволява този непознат мъж да вика при себе си Поразяващата ръка? Нима някой от вас прояви куража да се изправи в двубой срещу Олд Шетърхенд? Никой не посмя. Ето защо решихте той да се бие едновременно срещу двама противници и освен това избрахте оръжието, с което не умее да си служи, понеже никога досега никой не е чувал белият ловец да е хвърлил макар и едно единствено копие. Срам и позор за вас! Не се изчервявате като избирате да се биете с едно момче! Кои са тези вонящи буболечки, които са се нарекли Дългата коса и Силната ръка? Дали майките им все още ги носят на ръце или са се научили вече да пълзят насам-натам по земята? Щом искате отмъщение, така да бъде! Но двубоят трябва да е честен. Нека двама вождове да бдят над начина на провеждането му — Голямата уста и аз. Искам да огледам копията, за да не би един да получи здрави и гъвкави оръжия, а друг — прогнили и лесно трошливи. Двубоят не бива да се състои отсреща при вас, а по средата между двете страни, ей там където се издига букът. Голямата уста и аз ще отмерим трийсет крачки. Ние ще застанем отстрани до противниците и ще застреляме всеки, който наруши уговорените правила. Ако този честен начин на провеждане на боя не ви харесва, значи сте страхлива подла пасмина. Нека вождът ми извести дали е съгласен! Аз казах. Нека сега говори Голямата уста, ако тялото му не се тресе от страх, така че костите му да тракат, удряйки се едни в други! Хау!
Това беше дълга силно въздействаща реч, в резултат на която Голямата уста веднага стана от земята и отговори:
— Приемам всичко каквото предложи вождът на апачите Винету. Нека дойде при бука, където ще се срещна с него!
След като Хитрата змия открито беше преминал на наша страна, не беше необходимо повече да мислим за предохранителни мерки срещу евентуално коварство. И така, Винету отиде отсреща и вождът на юмите се присъедини към него. Донесоха им петнайсетте копия. Винету захвърли настрани няколко от тях и поиска да донесат други, по-хубави. После ги разделиха на три и с жребий бяха раздадени по пет на всеки от тримата участници. След това отмериха разстоянието и отбелязаха местата ни. Дългата коса и Силната ръка се приближиха и застанаха на еднакво разстояние от моето място и на три крачки един от друг. Вождът на юмите зае позиция недалеч от тях. В ръката си държеше пистолет, за да ме застреля незабавно, ако ми хрумнеше да наруша уговорените правила. Тогава извикаха и мен. Свалих якето си и се отправих към тях. Винету се намираше на подходящо разстояние от мен със Сребърната карабина в ръка.
Противниците ми се държаха много самоуверено. Та нали дори самият апач беше заявил, че не съм никакъв майстор в хвърлянето на копие!
— Искаш ли да им дам един добър урок? — тихо го попитах.
— Да. Заслужават го. Известно ти е моето двойно хвърляне. Едното копие е за отвличане на вниманието, а другото се хвърля веднага след него право в целта.
Вдигнах петте оръжия от земята където бяха оставени. Те бяха леки и тънки, но от жилаво дърво. Можех да ги стисна едновременно и петте в юмрука си. Държах ги като сноп с две ръце пред себе си и то на първо време хоризонтално. В това положение отбиването на свистящите към теб метални оръжия е много опасно, ако си новак, ала за опитният уестман е толкова по-лесно.
Ето че в този момент Винету даде знак да започваме. Аз се извърнах настрани и си дадох вид като че зяпам отвъд езерото, ала в действителност не изпусках из очи противниците си, към които бях обърнал лявата си страна. Зад тях гореше буйният им огън. Зад мен беше тъмно, понеже нашият огън беше угаснал. Следователно се намирах в по-изгодно положение от тях, защото можех да виждам техните копия много по-ясно, отколкото те моите. Техните щяха да излетят от онова осветено място, а моите — от мрака.
Те също стояха неподвижни. Чакаха ме да започна, но аз нямах такова намерение. Онзи, който хвърлеше всичките си копия, не биваше да мърда от мястото си, а да стои там и да служи за мишена на противника си, докато и той остане без копия. Така гласеше споразумението ни и аз исках да се възползвам от него. Те трябваше да изпитат смъртен страх.
Така изминаха пет минути. Двамата юми започнаха да стават нетърпеливи и изглежда наистина повярваха, че не им обръщам особено внимание, защото Дългата коса изведнъж направи крачка назад, за да се засили по-добре и хвърли копието. За да го избегна ми беше позволено да направя крачка в една или друга посока. Така и сторих, след което оръжието прелетя покрай мен. После Силната ръка хвърли два пъти и Дългата коса още веднъж. На всеки от тях му останаха по още три копия. Чух ги да си правят взаимно упреци, че лошо са се целили и им подвикнах: