Докато все още опипваше болезнената рана, юмът отново изкрещя, защото отдолу бе повторно намушкан, но този път в гърба. Заплува бързо настрани, отдалечавайки се на значително разстояние, и после се гмурна. Оттук нататък го виждахме само от време на време. Той търсеше противника си под водата и се появяваше на повърхността само когато трябваше да си поеме дъх. А мимбренхото изобщо не се показа повече.
Измина над четвърт час и утрото настъпи. Момчето все още не се виждаше, а Бобъра продължаваше да се гмурка и да изплува. Най-сетне изглежда стигна до извода, че противникът му сигурно се е скрил и това можеше да бъде само нейде покрай брега. Той се приближи бавно до сушата и заплува успоредно с нея, като внимателно претърсваше всяко място. Следях движенията му с голямо напрежение. Очаквах всеки миг мимбренхото да го нападне.
И ето че едно място изглежда особено събуди подозренията на Бобъра. С бавни движения на ръцете той се приближи до него. Внезапно главата му изчезна под водата, а после също ръцете и тялото му до кръста. Краката му конвулсивно подритнаха няколко пъти във въздуха и последваха тялото. Вдигнаха се пенести вълни, образува се и водовъртеж. Явно под водата се водеше ожесточена схватка. Какъв ли щеше да е изходът й?
Изведнъж мимбренхото се появи. С помощта на краката и на едната си ръка той заплува към брега, като с другата си ръка влачеше нещо зад себе си. Скоро го скриха храсталаците, чиито клони се надвесваха до самата вода. Обърнах се назад и полугласно казах:
— Убил е Бобъра и сега го влачи към брега, за да му вземе там скалпа, което трудно става във водата. Дръжте оръжията си готови! Опасявам се, че в гнева си юмите може да ни нападнат!
Момчето се появи изпод клоните на храстите и заплува към нас. Добра се до брега и стъпи на него.
— Стой! — изкрещя отсреща Голямата уста. — Само победителят има право да излезе на брега, и то ако противникът му е мъртъв!
Тогава момчето размаха ножа, който държеше в десницата си, както и скалпа в лявата си ръка, и извика:
— Нека Голямата уста отиде да види Бобъра ей там, в онези храсти! А тук е скалпът, който смъкнах от неговия череп!
Младият победител бе бурно приветстван от своите. Изобщо не беше ранен. А юмите бяха извън себе си от ярост. Те зареваха като диви животни и се втурнаха да вземат оръжията си. Затичах се по брега към Винету, който все още стоеше до Голямата уста като внимателно наблюдаваше всичко.
— Воините ти са хукнали за оръжията си — казах на вожда на юмите. — Спри ги!
— И през ум не ми минава! — мрачно ми отговори той и ръката му посегна към пистолета, затъкнат в пояса му.
— Ако стрелят по нас макар и един единствен път, всички са загубени!
— Ще видим! Ние имаме далеч повече воини от вас.
— Не е така. Ела да се убедиш!
Хванах го за ръката и го задърпах между храстите и дърветата, докато излязохме на открито, където в настъпилото утро ясно се виждаше веригата от мимбренхоси, обградили езерото.
— Какви са тези хора? — изплашено попита той.
— Това е Силния бизон със стотици свои воини. Докато ние ви задържахме тука при езерото, те са ви обградили отвсякъде. Сега разбираш ли, че битката ще ви донесе сигурна гибел? Бъди разумен! Може би след минута ще е вече късно.
Той прекара длан по челото си сякаш така се опитваше да събере мислите си и попита:
— Какво ни очаква — милост или колът на мъченията?
— Милост.
— Имам ти доверие. Ела бързо!
Затичахме се през храсталаците обратно към езерото. Беше крайно време да се появим там, понеже юмите се бяха събрали на отвъдния бряг, готови за нападение, което все още се бавеше само защото отсъствието на вожда им ги смущаваше. Той побърза да отиде при тях, за да им обясни положението на нещата, а аз изпратих Силния бизон да каже на хората си, че е настъпил решителният миг. До този момент те бяха седели на земята, но щом чуха това бързо се изправиха. Така живата верига около юмите представляваше далеч по-внушителна и по-застрашителна гледка, отколкото преди.
Голямата уста трябваше да използва цялото си красноречие, за да убеди хората си да се въздържат от нападение. Те се примириха с участта си едва когато със собствените си очи видяха обградилите ги воини. След като даде разпорежданията си на своите хора Силния бизон се върна при мен и посочвайки към юмите, ме попита: