— Естествено! Или си мислиш, че трябва да ти опростим всичко, което ти тежи на съвестта? Юмите са свестни хора и храбри воини. Разбрах го от поведението на Хитрата змия, но когато са поведени от върховния си вожд по погрешни пътища, тогава не бива да се учудват, ако заедно с неговата шатра биват съборени и техните вигвами. Силния бизон ви подари свободата и живота. Нима трябва да се откаже и от плячката? Не можете да искате подобно нещо. Попитай сам себе си какво ли би направил ти на мястото на Силния бизон! Не би имал никаква милост, а щеше да помъкнеш пленниците към вашите пасища. Ти изискваш от него много повече, отколкото сам би направил, ако се намираше в неговото положение. Бъдете разумни! Ако се опъвате, той ще се откаже от обещанието, което ми даде и ще ви отведе като пленници. И още нещо! Намирате се на оспорвани от двете племена земи. Ами ако той поиска от вас отсега нататък тези земи да останат собственост само на мимбренхосите? ще бъдете принудени да се подчините, понеже се намирате в ръцете му. И така, не допускайте да се стига до подобни условия, а по-добре направете малката жертва, за да не понесете далеч по-големи загуби!
Тези груби и сурови хора не бяха свикнали да им се говори така приятелски и настойчиво. Затова думите ми им направиха толкова по-дълбоко впечатление: От моя страна всичко това бе един добре обмислен ход, за да насоча гнева на воините към техния вожд и да подчертая, че именно той ги е подвел. За него това беше справедливо наказание, а на моя приятел Хитрата змия, който се беше оказал толкова доблестен и честен човек, можеше да донесе само полза. Най-сетне докарах нещата дотам, че юмите се съгласиха да предоставят имуществото си на мимбренхосите. Радвах се да съобщя тази добра новина на Силния бизон. Те предадоха оръжията си, а после бяха принудени да гледат как конете им бяха събрани на едно място. Една отстъпка, направена им от вожда на мимбренхосите, се състоеше в това, че им беше разрешено да задържат всичко, каквото се намираше в джобовете им. след което юмите сметнаха за по-разумно веднага да се отдалечат.
Голямата уста не си тръгна току така, а още преди да поемат на път той дойде при нас, за да ни дръпне едно прощално слово, което бе адресирано най-вече до мен. При това вождът доведе и старейшините си, за да им покаже, че все още има смелостта открито да се обяви за наш враг.
Когато се появи заедно със своите шестима най-изтъкнати воини, ние тъкмо бяхме насядали да се съвещаваме в каква посока да продължим нашето пътуване. Следователно се бяха събрали всички по-видни личности от наша страна. Щом видях вожда на юмите да се приближава, веднага се сетих какви са намеренията му и незабавно наредих да доведат двамата сина на Силния бизон и да обградят с воини мястото веднага след като старият вожд и придружителите му се озовяха при нас. Поканих го да седне, ала Голямата уста ми махна с ръка в знак, че се отказа от предложението ми и докато мимбренхосите образуваха кръг около нас, той зае позата на оратор и с високо парен тон заговори:
— Бойното щастие прилича на жената, която днес се смее, утре плаче, а вдругиден пак се смее. Тази жена винаги е била благосклонна към Голямата уста докато той си е имал работа с врагове, които са били синове на тази страна и чиито оръжия той е познавал, знаел е по какъв начин те ще се защитават както и как да предначертае собствените си планове за нападение. Голямата уста се прочу като смел воин. Славата му растеше от ден на ден. Червенокожите и белите му врагове се страхуваха от него, а приятелите му се чувстваха добре и в пълна безопасност под неговата закрила. Но ето, че дойдоха чужди на тази страна мъже. Те нямаха никакво право да се намесват в нашите работи, ала въпреки това го направиха. Поразяващата ръка и Винету. Те носеха оръжия, с които нашите не можеха да се мерят. Че кой ли е в състояние да излезе срещу Сребърната карабина на апача и срещу Мечкоубиеца на поразяващата ръка? А белият човек притежава и друга омагьосана карабина, с която може да стреля непрекъснато, без да е нужно да я зарежда. Какво представляват срещу тях нашите стрели и копия, нашите ножове и малко старите пушки, които имат юмите? А освен това тези мъже водят война по непознат за нас начин. Те са изпълнени с коварство и хитрост и се появяват там, където никой не ги очаква. Ето защо откакто тези хора дойдоха по нашите земи, всичките ми планове станаха на пух и прах. Бях принуден да преглътна поражението и ето че сега трябва да се върна без конете и оръжията ни. Но Винету и Поразяващата ръка няма да останат тук и после щастието пак ще ми се усмихне. Онези, които сега са победители, ще бъдат победени и ще завият в ръцете ни като кучета, които предстои да бъдат заклани. Аз няма да забравя случилото се и ще унищожа противниците ни, които сега злорадстват на поражението ми. Но тогава няма да има милост и пощада, а онези, които ми измениха и се отцепиха от мен, първи ще умрат под ударите на нашите ножове. Нека Поразяващата ръка и Винету се пазят да не би някога пак да ми се мернат пред очите, защото тогава ще наредя живи да ги одерат. Аз казах. Хау!