— Хау! — извикаха и старейшините, за да докажат, че споделят казаното от него.
После ни обърнаха гръб, за да се отдалечат, но видяха, че са обградени. Тогава старият вожд гневно попита:
— Защо сме заобиколени от воини? Да не би да кроите предателство и да нямате никакво намерение да спазвате сключения с нас договор?
— Не сме предатели — отвърна Винету. — Воините, които са ви обградили са просто една подкана към вас да поостанете още малко при нас, за да чуете какво ще отвърнем на твоите думи. Нека моят брат Олд Шетърхенд говори!
Отзовах се на подканата му като се изправих и обръщайки се към стария вожд, подех:
— Голямата уста ни накара да изслушаме една реч, която бе пълна с непредпазливи и заблуждаващи думи. Вождът прояви непредпазливост като изобщо не уважи голямото милосърдие, с което се отнесохме към него и хората му. Подарихме им и живота, и свободата, а той ми казва в лицето, че ще ни одере живи. Нима не вижда, че все още се намира в ръцете ни и той, и старейшините му, които одобриха неговата заплаха? Какво ни пречи да вземем обратно дадената дума, след като и той няма намерение да спази обещанието си и се кани да наруши веднъж обещания мир? Той произнесе много хвалебствени думи за себе си, но каква похвала заслужава той от нас, а и от своите хора за това, че с непредпазливите си закани отново излага и своя, и техния живот на най-голяма опасност?
— Вие сте длъжни да удържите на думата си! — прекъсна ме той със силен глас.
— Не, не сме длъжни. Като отговор на заплахата ти ние имахме пълно право да обявим сключения мир за недействителен и веднага да застреляме както теб и твоите старейшини, тъй и всичките ти хора. Но няма да го направим, защото ти се надсмиваме. Твоите заплахи са като квакане на жаба. Ти си остарял и силите ти са те напуснали и гневът от собственото ти безсилие те кара да говориш думи, които един истински мъж няма да изкаже само защото са детински и не могат да доведат до никакви дела. Въпреки всичките ви приказки ще ви пуснем да си вървите, понеже смешното ви поведение не е в състояние да ни разгневи, а събужда единствено състраданието ни. Казах ти още, че речта ти е пълна със заблуждаващи думи. Ти твърдиш, че Винету и аз сме били чужди в тази страна. Та нима не си чувал, че той е най-прочутият вожд на апачите, които живеят от Аризона до голямата Мапими на юг, а на север вигвамите им се простират чак отвъд Рио Пекос? Нима мимбренхосите, застанали тук пред теб като твои победители не се числят също към племената на апачите? Винету не е ли най-именитият и най-почитан апач? А ти твърдиш, че бил чужд в тази страна! Аз пък ти казвам, че той има по-голямо право от теб да пребивава тук. Не по-малко е и правото му да се съюзява срещу теб с мимбренхосите от голямото племе на апачите, с които ти враждуваш. Вярно е, че оръжията ви не могат да се мерят с нашите пушки, но те са само три. Ако едно цяло племе на юмите се страхува от три карабини, тогава ти издаваш на воините си такова свидетелство, от което би трябвало да се срамуват. И изобщо колко често сме използвали пушките си срещу вас? С тях ли ви победихме? Не, а със съвсем други средства. Вие вършите само злини, а ние защитаваме доброто. Ето защо сме под закрилата на Великия Маниту. И тъкмо там е причината за победата ни. Доброто винаги побеждава, а злото е осъдено на поражение. Смяташ за вероломство това, че постоянно сме вършили добрини. Да, надхитрихме ви, но това е само едно доказателство, че добрият човек е умен, а злият — глупав и постъпва неразумно. И сега ние пак се проявяваме като добри хора, понеже въпреки заплахите ти ви пускаме да си вървите. Но подобно поведение не бива да ви се разминава съвсем безнаказано. Трябва да последва някакъв отговорна твоите самохвалства, иначе в крайна сметка ще вземеш да повярваш, че наистина си ни изплашил. Нека моят млад червенокож брат дойде при мен!
Подканата ми бе отправена към по-малкия син на Силния бизон. Той веднага се отзова. Аз го хванах за ръката и продължих:
— Голямата уста ни упрекна, че на единия от синовете на вожда на мимбренхосите сме дали името Изтребителя на юми. Затова той поиска дори смъртта на другия син на вожда като го накара да се бие с Черния бобър. Момчето, чиято ръка държа сега, ми е правило големи услуги. То е вярно, умно и смело и на него дължа голяма част от успехите си. Ето защо сега ще му дам заслужената награда. Синът на вожда ще получи такова име, което да напомня за подвизите му и да му позволи да бъде приет в редиците на воините. Той уби Черния бобър и му взе скалпа. Затова, а и защото Голямата уста толкова много ни се сърди заради името на Изтребителя на юми, аз давам на този мой млад червенокож брат и приятел името Юма-Тсил (Тсил-Скалп. Б.нем. изд.) и моля Винету както и всички воини на мимбренхосите да одобрят моето решение!