Наоколо се разнесоха радостни възгласи. Винету стана от земята, хвана ръката на юношата и заяви:
— Поразяващата ръка просто изказа моите мисли и чувства. Нека младият храбър воин се казва Юма-Тсил! Той е мой брат и неговите приятели или врагове ще са и мои приятели или врагове. Аз казах!
— Тогава желанията на двамата сина на нашия приятел Силния бизон са изпълнени — продължих аз. — Те искаха да получат имена и затова тръгнаха с Винету и мен. И двамата имат вече хубави, чудесни имена, които в бъдеще ще се прочуят сред техните приятели и врагове. Нека сега Голямата уста и неговите старейшини си вървят! Дали се страхуваме от него и хората му ще разберат по това, че двете момчета на вожда на мимбренхосите нарекохме Юма-шетар и Юма-Тсил. Аз казах! Хау!
Направих знак с ръка. Кръгът на мимбренхосите се разтвори и юмите се отдалечиха, обзети от гняв, че бяха получили такъв отговор на надменността си.
Кръщаването на по-малкия син на вожда бе веднага отпразнувано с всеобщо пушене на калюмета, както и с други обичаи типични за подобни случаи. Двете момчета, които вече се числяха към истинските воини, бяха безкрайно щастливи. Силния бизон просто преливаше от благодарност и ни помоли да се откажем от Хитрата змия и воините на юмите като придружители, защото самият той желаел да предостави добри ездитни товарни коне за моите бели спътници, като и ни предложи заедно с един отряд от своите хора да ни заведе отвъд границата. С удоволствие приех предложението му и веднага започнах приготовленията си за тръгване на път, което стана на сутринта на следващия ден.
С Хитрата змия се сбогувахме сърдечно. Неговата годеница, еврейката, изобщо не ми се мерна пред очите.
След много тежка езда се добрахме до границата на Тексас, където разпределих парите между хората. Комарджията също получи обещаната му от мен сума. Така се сложи точка на нерадостното минало на преселниците и те можеха да отправят погледи към едно наистина непретенциозно, но все пак изпълнено с надежди бъдеще.