— Наистина ли тук е служебната стая на alcalde del distrito?
— Да, сеньор — беше отговорът.
— Ами къде е дон Антонио Риего?
— Че. къде ще е, там в стаята!
— Но не го виждам, а сеньората не ми отговаря.
— Не съм виновен за това, тогава нищо не може да се направи. С достолепна крачка той се отдалечи. Отново се обърнах към дамата и повторих въпроса си, но този път не чак толкова учтиво. Тогава тя се надигна от хамака, черните й очи ме пронизаха с гневен поглед и изфуча:
— Вън, веднага, иначе ще заповядам да ви затворят! В какви дрехи ми идвате! Още в първия миг си проличава, че не можете да платите каквато и да било административна услуга.
Папагалът плясна два-три пъти с криле, посегна към мен да ме клъвне с клюна си и изкрещя:
— Eres picaro, eres picaro!
Аз обаче спокойно измъкнах кесията си от джоба, извадих от нея няколко златни монети и без да продумам започнах да ги прехвърлям от едната си длан на другата и да ги броя. Незабавно папагалът имитира звъна на златото смайващо сполучливо, а дамата се обърна към другия хамак и с възможно най-милия гласец изчурулика:
— Надигни се, мили! Дошъл е един кабалиеро, който много спешно иска да говори с теб. Аз ще му свия цигара.
Точно под мястото на папагала беше поставена дървена кутия, където имаше тютюн и цигарена хартия. Донята лепна на езика си края на една от тези хартийки, за да го навлажни със слюнка, после постави върху нея щипка тютюн. С миловидните си пръстчета я усука във формата на гъсеница, запали гъсеницата с помощта на своя фас и с очарователна усмивка ми я подаде.
Хмм! Това навлажняване! Тези пръстчета, чиито сиво-кафеникав цвят ме затрудняваше да реша дали бяха в ръкавици или пък бяха покрити с нещо друго! И на всичко отгоре мястото където се намираше тютюнът — точно под папагала! Накратко, аз взех цигарата с дълбок поклон, но не посмях да я сложа в уста.
Междувременно зад нея бях доловил някакво раздвижване, което привлече вниманието ми в тази посока. Вторият хамак се разлюля и от него се източи, напълно съзнателно използвам тази дума, та от него се източи едно невероятно дълго и кльощаво тяло, което с безшумни крачки и призрачни движения се приближи до мен и с глухия глас на ветрилоквист (Човек, който умее да говори с корема си. Б. по.) ме попита:
— Каква съдебна такса сте готов да заплатите, сеньор?
— Плащам според стойността на отговорите, които получавам, дон Антонио — отвърнах аз.
Невижданият дългуч се обърна към младата си жена и с най-ужасни гримаси, които сигурно трябваше да представляват дружелюбна усмивка, й каза:
— Чу ли, гълъбчето ми? Той плаща според стойността и тъй като всичко което казвам има висока стойност, моля те да свиеш на сеньора още една цигара.
С видимо удоволствие тя изпълни желанието му и докато държах между пръстите си двата запалени от нея тютюневи глисти, които и без друго веднага угаснаха, доблестният й съпруг ме подкани:
— Хайде, доверете ми вашите желания, сеньор! Тук сте пред най-добрия си приятел.
Папагалът издаде толкова нежни гукащи звуци, че бях обзет от неописуемо блажено чувство. Намирах се вероятно пред двама от най-благородните хора и пред един от най-любвеобилните папагали. Ето защо с подкупваща откровеност се осведомих:
— Сеньор съдия, известно ли ви е името дон Тимотео Прухильо?
— Не. А на теб, гълъбчето ми?
— Не — отговори гълъбчето.
— Търся някаква Асиенда дел Аройо, която изглежда се намира недалеч от Урес. Може би сега сте в състояние да ми дадете някои сведения, а?
— Не. А ти, гълъбчето ми?
— Не — отвърна като ехо гълъбчето.
— Дон Тимотео Прухильо е поискал да му изпратят немски преселници, за да работят в неговата асиенда. Кой ще трябва да защитава тези хора в случай, че той няма почтени намерения към тях?
— Не и аз, сеньор.
— Ами кой тогава? — изразих учудването си.
— Родината им чрез своите консулства и представителства.
— В този град има ли изобщо някакво консулство?
— Не.
— Но ако тези хора изпаднат в беда или в опасност, нали тук все пак трябва да се намери някой, който да ги защити?
— Не, няма такъв човек.
— Но дон Антонио Риего, даже и ако допуснем, че тези хора са без права и без закрила, защото в този окръг няма представител на тяхната родина, все пак нали може да се очаква, че ако някой мексиканец се отнесе към тях нечестно или още по-лошо, той ще бъде привлечен под отговорност от местните власти?