По-нагоре пасищата свършваха и отстъпваха място на нивята. Видях памук и захарна тръстика, засадени на дълги широки редове. Между тези площи имаше и други с индиго, кафе, царевица и пшеница, но всички посеви се намираха в такова състояние, което ясно издаваше недостиг на работна ръка. После се появи голяма овощна градина, където бяха представени всички овошки на Европа и Америка, ала тя беше толкова запусната и подивяла, че човек можеше да го заболи сърцето. И когато отминахме тази градина най-сетне зърнахме пред нас постройките на асиендата.
Заради несигурния живот по онези земи по-големите асиенди и естансии се строят подобно на укрепления. Там където има достатъчно камъни жилищната постройка се обгражда с дебели зидове, които не могат да бъдат така лесно преодолени от нападатели. Ако камъни липсват, тогава се засаждат дебели и гъсти плетове от кактуси и други бодливи растения, които се оставят да се развиват на воля. Обикновено тези плетове успешно изпълняват предназначението си, ала умният нападател едва ли ще ги сметне за непреодолима преграда.
Асиендата дел Аройо се намираше сред планините и следователно наоколо имаше камъни колкото щеш, толкова много, че всъщност се изразих неправилно когато казах, че пред нас зърнахме постройките на асиендата. В действителност видяхме само плоския покрив на главната сграда, а всичко друго остана скрито зад каменния зид, който като нищо беше висок поне пет метра. Той образуваше огромен квадрат, чиито страни бяха разположени така, че сочеха в четирите посоки на света. През този квадрат протичаше потокът, който влизаше под северния зид, а изтичаше под южния. Както видях по-късно едноетажната главна сграда се намираше в средата съвсем близо до потока, над който минаваше мост, водейки в западна посока, където беше голямата порта. Освен това зидът обграждаше и редица по-малки постройки, където живееха слугите и ратаите. Там щяха да бъдат настанени и очакваните работници. Имаше и един дълъг склад за прибиране на реколтата от нивите и овощната градина, както и няколко открити навеси, построени само от подпорни диреци, които носеха покривите, под които можеха да се подслонят застрашените стада в случай на нападение. Голямата порта беше направена от дебели талпи и беше обкована с ламарина.
Тъй като идвахме от юг, трябваше да завием около югозападния ъгъл, образуван от зидовете и, яздейки покрай западната страна на квадрата, да се доберем до входа. Двете крила на портата стояха широко отворени, тъй че никой и нищо не ни попречи Да влезем в двора. Направи ни впечатление, че той бе пуст. Просто в асиендата имаше по-малко хора отколкото бяха необходими. Не се мяркаше жив човек.
Скочихме от седлата. Подадох юздите на моя кон на едно от момчетата да ги държи и се насочих към моста, за да стигна до господарския дом. Тъкмо когато се намирах над потока вратата на къщата се отвори. Появи се някакъв мъж, чието подпухнало лице с белези от едра шарка не правеше особено приятно впечатление. Той ме изгледа надменно и ми извика:
— Стой, спри! По моста могат да минават само кабалиероси. Какво търсиш тук?
Въпреки това продължих да вървя. Когато мостът остана зад гърба ми, а аз се изправих пред човека, попитах:
— Сеньор Тимотео Прухильо у дома ли си е?
— Сеньор ли? Та той е дон! Запомни го! Титлата сеньор е за мен. Казвам се сеньор Адолфо и съм махордомо в тази асиенда. Всички са ми подчинени.
— И асиендерото ли?
Той ми хвърли укорителен поглед и се похвали:
— Аз съм дясната му ръка и въплъщението на неговите желания. Значи той е дон, а аз — сеньор, ясно ли е?
Признавам, че имах голямото желание да го нагрубя, но вродената ми добродушност ме накара да продължа все така любезно:
— Както желаете, сеньор. И тъй ще имате ли добрината да ми кажете дали дон Тимотео си е у дома?
— Тук е!
— И следователно човек може да поговори с него, нали?
— Не, за такива хора го няма. Ако имаш някаква молба, то само аз съм човекът, пред когото трябва да я изложиш. Кажи ми какво искаш?
— Моля тази нощ да ме подслоните заедно с две индиански момчета и сестра им, с които дойдох дотук.
— Да ви подслоня ли? А може би дори да ви дам нещо за ядене и пиене? Само това липсваше! Ей там отсреща извън асиендата има място колкото щеш за такива дрипльовци. Бързо се омитайте и то не само от двора, ами изобщо от земите на имението ни!