— Ако искате да кажете, че постъпвате според вашите предположения, тогава не възразявам и ще си тръгна.
— Чий е конят, на който яздите?
— В Лобос Мелтън ми го даде за временно ползване.
— Значи е мой и ще го оставите тук. Тъй като преди малко споменахте, че спътниците ви били дошли дотук само за да си набавят коне, съм длъжен да ви кажа, че не мога да им предоставя нито едно животно. При други обстоятелства бих им дал на заем без каквито и да било пари, каквито те сигурно нямат, дори няколко коня, понеже мимбренхосите са почтени хора и скоро щяха да ми върнат животните или да ми предложат някакво заплащане. Но сега не бива да им оказвам никаква помощ, защото така юмите ще станат мои върли врагове.
— Проявявате похвална предпазливост, дон Тимотео. Ще ви попитам само накъде да тръгна, та час по-скоро да напусна имението ви.
— Що се отнася до това, ще ви дам водач, защото иначе вашето нечувано въображение лесно може да ви подведе и заблуди. Сам виждате колко съм загрижен за вас.
— Може би в замяна на това някой път ще ми бъде отредено удоволствието и аз да проявя загриженост за вас. Аз съм признателен човек.
— В случая не е необходимо. Отказвам се от признателността ви, понеже изобщо не се сещам как ли един такъв окаян клетник като вас, който даже няма кон, би могъл да прояви благодарността си към мен, богатия асиендеро.
Прухильо плесна с ръце, след което махордомото се появи толкова бързо, че сигурно беше подслушвал разговора ни зад вратата. Когато подпухналият «сеньор Адолфо» получи поръчението да ни изпроводи отвъд границата на имението и да се погрижи конят ми да остане в асиендата, аз излязох от стаята, а той ме последва по петите. Навън пред входната врата на къщата ми каза злорадо:
— Значи нищо не излезе от службата на tenedor de libras, a? Не съм се излъгал, че не си нищо друго освен един скит…
— А ти си най-големият глупак, който съм виждал през живота си — прекъснах го аз, — но за твоето дружелюбно hablar de tu (Обръщам се към някого на «ти». Б. нем. изд.) ще получиш моето признание. Ето го!
Първо го зашлевих по лявата страна така, че залитна на дясно, а после му ударих по дясната буза двойно по-силен шамар в резултат на което той падна на земята. Може би нямаше да постъпя така, ако не бях видял, че асиендерото беше отворил прозореца, за да наблюдава как щях да си тръгна. Несъмнено беше чул думите на своя махордомо и затова трябваше Не само да чуе, но и да види бързия ми отговор. «Сеньор Адолфо» незабавно скочи на крака, извади ножа си (нали там всеки има затъкнат нож в колана) и обзет от ярост се нахвърли върху мен.
— Негоднико, как се осмели! Сега ще ми платиш!
С лекота парирах удара като същевременно избих ножа от ръката му, после здраво го хванах през кръста, повдигнах го и го хвърлих в потока до моста. Плисналата нависоко вода го скри от погледа ми, ала той бързо се появи и като пръхтеше и плюеше се изкачи на брега.
Може би Адолфо щеше отново да ме нападне, след което сигурно пак щеше да се озове в потока, ако в този миг не се бе случило нещо съвсем неочаквано.
Докато хвърлях махордомото във водата естествено се бях обърнал с лице към потока и с гръб към къщата. Тогава погледът ми падна върху отворената порта, през която тъкмо в този миг видях да влиза Мелтън. Той веднага разбра какво ставаше, зърна и застаналия на отворения прозорец асиендеро и бързо смуши коня си да се приближи до нас.
— Какво се разиграва тук? Струва ми се има сбиване! Сигурно се дължи на някакво недоразумение, което незабавно ще разясня. И тъй, мирувай! По-спокойно!
Последните му думи бяха отправени към махордомото. После Мелтън се обърна към мен на испански:
— Напразно ви търсихме. Как дойдохте до тук?
— Много лесно — отвърнах аз. — Нали знаете, че конят ми се подплаши и препусна напосоки. Така стигнах до асиендата.
— Странно! По-късно ще ми разкажете за тази необикновена езда.
— Няма да имам нито време, нито възможност, защото трябва да се махна оттук. Изгониха ме.
— И заради това ли си правите удоволствието да хвърляте хората във водата?
— Ами да. Имам тази малко особена привичка, от която не мога да се откажа.
— Ще трябва да разбера какво се е случило и тогава сигурно всичко ще се изясни. Почакайте малко да поговоря с дон Тимотео! Стойте тук, ей сега ще се върна!