Тримата бяха доста изненадани от моето съобщение, но взеха пушките ми без да продумат. Вързопът с новите ми дрехи беше на гърба на коня, тъй че ръцете ми бяха свободни. С бързи крачки се отдалечих, а червенокожите се отклониха малко по-наляво и после бавно продължиха пътя си. Без да ги подсещам те съвсем разумно вървяха на такова разстояние от гората, че шумът от стъпките им да достига между дърветата.
Казах, че крачките ми бяха бързи, защото и през ум не ми минаваше да се съобразявам с предупреждението на мормона. Забележката му за дълбоките ровове нямаше нищо общо с истината, а имаше за цел да ни накара да се придвижваме възможно по-бавно, за да може да ни изпревари въпреки пречките и трудностите, които щеше да срещне в гората. Бях убеден, че щеше да ми постави засада.
Придържайки се все покрай дърветата, вървях около десетина минути като непрекъснато внимателно се взирах, за да открия някое място, което можеше да е пригодено за целите на негодника. Звездите се бяха появили на небето и различавах предметите на повече от трийсет метра. Ето че по едно време, нарушавайки правата линия на края на гората, група дървета се врязваха в откритата тревна площ, образувайки остър ъгъл. Короните им бяха много гъсти, а между тях растяха ниски храсти. Ако не се бях излъгал в намеренията на мормона, то сигурно това беше мястото където смяташе да изпълни коварния си план. Тук имаше възможност да се прикрие много добре, а ние щяхме да минем толкова близо край ъгъла на гората, че куршумът му непременно щеше да ме улучи. Претърсих храсталаците и с поглед и с ръце, защото исках да си изясня точно къде щеше да се притаи Мелтън. Това не беше толкова трудно. Той трябваше да има отлично прикритие за самия себе си, добра видимост към откритата тревна ивица покрай дърветата откъдето щяхме да минем, за да може безпогрешно да се прицели в мен. След като открих подобно място аз пропълзях под гъстите клони на близкия храсталак, който напълно ме скри. Клонките му бяха толкова гъвкави и жилави, че нямаше защо да се боя от издайнически шум, ако ми се наложеше да направя някое непредвидено движение.
Защо всъщност залегнах точно там, за да заловя неприятеля на местопрестъплението? Та това начинание съвсем не беше безопасно! Много лесно можех да избегна покушението като просто изберях някоя друга посока, а не указаната ни от мормона. Тогава засадата му щеше да се провали. Ако искам честно да отговоря на този въпрос след толкова време, трябва да призная, че причината се криеше единствено в моята суетност, която ме караше да предпочета активните действия пред спокойното и безопасно оттегляне. Страшно ми се искаше да покажа на Мелтън, че много ме е подценил.
След като се разположих по-удобно под клоните на храсталака, аз притиснах ухо към земята и внимателно се заслушах. Дали щеше да дойде или не? Намирах се в трескаво очакване. Ето че по едно време дочух стъпки, шумоленето на клони, които мормонът докосваше или огъваше, спъването му в изскочилите корени, та даже и блъскането му в дънерите на дърветата, които в тъмната гора не успяваше винаги да различи. Мелтън бързо приближаваше. Долових вече и шумното му дишане, защото се беше запъхтял. Ето че в този момент той свърна към споменатия ъгъл, образуван от гората, пропълзя между дърветата до самия му връх, после се спря и внимателно подаде глава, за да се ослуша.
— s death (Проклятие, по дяволите! Б. по.) — полугласно изруга Светецът на последните дни. —
Хиляди дяволи! Тъй съм се запъхтял, че нищо друго не мога да чуя. Да не би онзи мерзавец да е минал вече оттук? Невъзможно! Тичах като луд, а те вървят бавно, за да не паднат в рововете. Ха-ха-ха-ха! Но тихо, струва ми се, че идват!
Той се отпусна на дясното си коляно, подпря левия си лакът върху лявото бедро и вдигна пушката в положение за стрелба. Виждах го съвсем ясно, понеже беше приклекнал точно на едно място където между клоните на дърветата се прокрадваше звездната светлина. Бях предположил, че ще заеме позиция малко по-наляво и следователно, за да се приближа до него трябваше да се промъкна в съответната посока. Причинях ли някой по-лек шум той навярно нямаше да го чуе, тъй като цялото му внимание беше насочено напред към откритата тревиста ивица пред гората.
В този миг долових стъпките на индианците. —