— По дяволите! — прошепна Мелтън. — Подлеците минават по-далеч от гората отколкото си бях мислил. Ще трябва да се целя много внимателно.
Съвсем не ме учудваше, че мормонът говореше сам на себе си. Знаех, че колкото са по-силни вълнението и възбудата, толкова е по-склонен човек да търси отдушник в думи. Той ту вдигаше, ту сваляше дулото на пушката, за да се прицели във въображаема цел, търсейки най-удобното положение. Налагаше се незабавно да действам, защото не беше изключено да вземе някое от момчетата за моя милост и да го застреля. Изправих се зад гърба му, стиснах го за врата и го съборих на земята. Мелтън извика и изпусна пушката си. Тъй като главата му попадна между краката ми, аз притиснах с колене раменете му и го сграбчих за юмруците, с които се опитваше напосоки да раздава удари. Хванах по-здраво дланите му, извих ги, чу се изпукване и вик на болка… последва още едно изпращяване и още по-силен рев… и той остана да лежи под мен почти беззащитен, защото му бях изкълчил китките. Сега можеше само да рита с крака. Нямаше как да се изправи, понеже бях коленичил върху него с цялата си тежест. Е, вярно че движеше ръце, ала с неестествено изкривените си китки не бе в състояние да ми окаже каквато и да било съпротива. Но в замяна на това използваше гласа си толкова по-енергично. Крещеше от ярост, страх и болка така, сякаш го набиваха на кол.
Докато го притисках към земята успях да забележа, че въпреки неговия рев индианците спазваха указанията ми и се канеха най-спокойно да отминат нататък. Затова им извиках:
— Нека моите млади братя побързат да дойдат тук, а сестра им да остане при коня!
Те незабавно се отзоваха на поканата ми и вързаха ръцете и краката на мормона. После го изнесохме от гората където можехме по-ясно да различаваме лицето му. Беше престанал да вика и лежеше съвсем кротко.
— Е, мистър Мелтън — заговорих го на английски, — наистина ли лекомислено проиграх късмета си и никога ли няма пак да ме споходи?
— Проклет мерзавец! — изсъска той през зъби.
— Не стана ли точно тъй както ти предрекох? — продължих аз. — Не разбра ли след съвсем кратко време, че много добре мога да разчитам сам на себе си? Още преди час долових свистенето на куршума, който беше предопределил за мен. Беше си въобразил, че ще успееш да ме заблудиш и измамиш, ала въпреки въображаемата си хитрост си толкова глупав, че ми е безкрайно лесно да разгадавам намеренията ти. Още в Гуаймас те прозрях.
— Но и аз теб! — скръцна зъби мормонът. — Ти си Олд Шетърхенд!
— Съвършено вярно! Разбрах, че си ме разпознал, но не го издадох. А ти се държа направо като хлапак. Онзи, който иска да надхитри Олд Шетърхенд, трябва да постъпва далеч по-разсъдливо и находчиво. Какво си замислил да правиш със заселниците?
— Нищо.
— Знам, че няма да ми кажеш. Не ти зададох този въпрос, защото вярвам да получа искрен отговор. Исках само да ти обърна внимание на това, че хората са под моя закрила. Нямам намерение да ти говоря надълго и нашироко за онова, което знам и мисля. Желая единствено ясно да разбереш, че всяка подлост, извършена от теб спрямо тях, като бумеранг ще се стовари върху собствената ти глава. Току-що сам преживя един такъв пример. Искаше да ме убиеш, обаче самият ти попадна в ръцете ми. Нека това ти бъде като обица на ухото! Бъди сигурен, че следващия път няма да си отървеш кожата. Както предвидих твоята засада, така предвиждам и много други неща. А ти си в състояние да прозреш нещата най-много от днес за утре, защото престъплението замъглява разсъдъка и погледа на човека.
Обърнах му гръб и направих знак на двете момчета да се отдалечат малко от него, понеже исках да им кажа някои неща, които той не биваше да чуе. Като предпазлива индианка жената остана при пленника, за да го надзирава най-внимателно, макар да беше вързан.
— Нека моите млади червенокожи братя чуят какво имам да им казвам — подех аз. — Ние сме четирима, а разполагаме само с един кон. Необходими са ни още три животни, които се налага да отмъкнем. Не съм крадец, но тъй като при тези обстоятелства непременно трябва да се сдобием с коне, се виждам принуден да забравя всякакви колебания и скрупули. Когато говорих с асиендерото по този въпрос той отказа да ми изпълни молбата, защото се страхува от юмите. Следователно се налага да взема от него това, което сам не ми дава. Сега ще се върна в асиендата, за да отведа от пасището три животни. Нека междувременно моите братя пазят пленника. Макар да ни е в ръцете и да съм убеден, че по това време никой няма да мине през тази усамотена местност, все пак предпазливият човек никога не бива да изключва възможността от изненади. Много е важно в никакъв случай да не бъде освободен преди завръщането ми.