Преди да се сбогуват с опатите тримата се бяха запасили със сушено месо. Сега тези провизии бяха поделени. Това ми беше добре дошло, защото така получих храна за двама души и то за два дни и през това време не беше необходимо да ходя на лов. Та нали трябваше да се съобразявам с обстоятелството, че всеки изстрел можеше да ме издаде. След като по-малкият брат и сестрата се скриха от погледите ни, ние вързахме нашите коне за юздите им в края на гората и легнахме да спим до зазоряване. Почивката ни беше много необходима, понеже не знаехме дали следващата нощ щяхме да имаме време за сън. Вероятно на това място нямаше защо да се страхуваме от неприятна изненада, така че не беше нужно някой от нас да стои на пост.
Щом настъпи утрото ние се видяхме изправени пред две важни задачи. Първо, трябваше на всяка цена на открием къде са юмите, а това можеше да стане най-добре през деня. Второ, исках да се промъкна до асиендата, за да потърся преселниците и по възможност да разговарям с Херкулес. Но за постигането на втората цел се налагаше да изчакам вечерта.
За изпълнението на първата задача реших да посетя мястото, където вождът на юмите беше нападнал двамата братя и сестрата. Както споменах, той навярно се беше вече връщал до там и се надявах да открия някакви следи, които да ми издадат накъде се е насочил.
Яхнахме конете, но не се върнахме по права линия през асиендата, а избрахме друг път в югозападна посока, по който нямаше защо да се боим от неприятни срещи. По обед бяхме вече в долината. Колкото повече се приближавахме до въпросното място, толкова по-предпазливи ставахме. Труповете на трите убити коня все още лежаха там. Лешоядите усърдно късаха месото от кокалите им като от време на време се счепкваха за някоя мръвка. Останах долу при конете като държах в ръце карабината «Хенри» готова за стрелба и внимателно се оглеждах на всички страни, а момчето изпратих да се изкачи горе на скалата, където куршумите ми бяха улучили Малката уста. Когато се върна то ми съобщи, че трупът бил преместен настрани и бил затрупан с голяма купчина камъни. По каменистата земя не беше забелязало никакви отпечатъци от стъпки.
Не бях и очаквал горе да открием някакви дири. Дотам нямаше как да се стигне с коне, а понеже вождът несъмнено беше дошъл на кон, сигурно бе оставил животното в долината, след което се е изкачил на скалата при сина си, после се е спуснал и излязъл от долината пак на кон. Дали е бил сам или не, това тепърва предстоеше да разбера. И тъй започнахме да търсим следи и момчето ми помагаше.
За съжаление земята беше твърда, така че едва ли можеше да има ясни отпечатъци от човешки стъпки или копита. Някои незначителни белези като оставени тук-там драскотини или камъчета, разместени от предишното им положение, можеха да минат за следи, но не беше изключено да са резултат от нашето присъствие през предишния ден. Индианецът много се стараеше и напрягаше зрение. Колко ли щеше да се гордее, ако успееше да забележи някоя макар и съвсем дребна диря. Ала всичките му усилия бяха напразни. Ето защо най-сетне той недоволно възкликна:
— Били са тук, сигурен съм! И все пак нищо не се вижда. Сякаш днес очите ми са ослепели. Нека Поразяващата ръка не си мисли, че винаги е така!
— Утеши се с обстоятелството, че и очите на Олд Шетърхенд също не откриват нищо — отвърнах аз. — Но има два вида зрение, едното е на тялото, а другото е на духа и разума. И ако някой път едното от тях страда макар от временна слепота, тогава се налага толкова повече да се изостри другото.
— Зрението на моя дух вижда също тъй малко, както и зрението на тялото ми.
— Защото вероятно го отправяш в погрешна посока.
— Тогава нека Олд Шетърхенд ми каже накъде би трябвало да насоча мислите си!
— Подир вожда на юмите.
— Така и направих, ала не успях да открия накъде е тръгнал.
— Защото изхождаш от днешния ден. Започни от вчерашния и ще имаш успех. Когато двамата нападатели избягаха след появяването ми, ти стоеше високо горе върху издадената скала и можеше да виждаш по-добре и по-надалеч от мен. Те препуснаха през долината. Ние поехме в същата посока, но нито ги забелязахме, нито открихме каквато и да било диря от тях. Защо ли?
— Навярно още при първата подходяща възможност са излезли от долината.
— И аз мисля така. Скалите са стръмни. Може ли по тях да се изкачи ездач?