Точно когато слънцето потъна зад западния хоризонт, видяхме на изток да се появява гора.
— Сигурно това са дърветата, растящи по склоновете на долината, където протича потокът — предположи мимбренхото.
Бях на същото мнение и затова се насочихме към гората. Вече се смрачаваше, когато се добрахме до нея. Скочихме от седлата и поведохме конете за юздите. Дърветата не растяха нагъсто. Не беше трудно да се движим между тях. След известно време теренът започна да се спуска надолу и скоро от лявата си страна видяхме да блестят водите на езерото. Санди Уелър трябваше да се зададе от дясно. Най-напред беше необходимо да скрием нашите животни така, че никой да не може да ги открие, но същевременно да не им липсва нито трева, нито вода. Не след дълго намерихме такова място. Оставих конете под надзора на индианеца, когото нямаше как да взема със себе си. Поверих му и двете си пушки, защото само щяха да ми пречат. Наредих на момчето в никакъв случай да не се отдалечава от животните и се отправих към другата страна на езерото, откъдето трябваше да мине Уелър. Там залегнах в тревата зад няколко храста и зачаках идването му. Според изчисленията ми скоро щеше да се появи.
И мястото където лежах, и скривалището на мимбренхото ни бяха посочени сякаш от Провидението, защото нито той, нито аз бяхме обезпокоени от пастирите, които пазеха конете и говедата на асиендерото. Като се изключи тихият шепот на листата около мен цареше дълбока тишина, тъй че непременно щях да доловя и най-леките шумове, които не бяха обичайни за нощния живот на гората.
След като чаках около половин час, най-сетне долових стъпки, приближаващи се от ляво. Именно от тази посока очаквах да дойде стюардът. Той се появи по пътя, който водеше край самото езеро, така че трябваше да мине покрай мен. Но това не бе някой утъпкан път, както да речем образувалите се пътеки в оживените местности, а просто беше покритият с трева бряг на езерото. През деня сигурно можеше да се забележи, че от време на време оттам минаваха хора, ала през нощта той по нищо не се отличаваше от околната морава. Земята беше навсякъде еднакво мека и само благодарение на острия си и трениран слух успях да доловя стъпките му още отдалече.
Тъй като идваше пеша, той сигурно беше оставил коня си на някое скрито място. Вървеше бавно и от време на време се спираше, за да се ослуша. Това ми даде възможност незабелязано да го следвам по петите. Промъквах се приведен подир него, спирах се когато не чувах стъпките му и пак тръгвах когато и той продължеше. Така езерото остана зад нас и скоро се озовахме при потока, който се вливаше в него.
На около петдесетина крачки по-нагоре от устието му, съвсем близо до водата, се издигаше висока елша с широка корона, в чиято близост не се виждаха храсталаци, тъй че мястото около нея беше открито. Останах зад последния храст, понеже стъпките на Уелър не се чуваха. Сигурно той се беше спрял под клоните на елшата. Известно време напрягах слух, но тъй като не долових никакъв шум, предположих, че е уговорил срещата си тъкмо при това дърво. Не се зарадвах особено, защото нямаше как незабелязано да прекося откритото пространство между мен и елшата. Под короните на дърветата както и сред храсталаците беше тъмно. Макар луната още да не беше изгряла, точно пред мен бе толкова светло, че той непременно щеше да ме види още повече като се има предвид, че носех старите си почти бели дрехи. Новото ми облекло все още беше във вързопа на седлото ми. Но тъкмо това обстоятелство ме подсети как да постигна целта си. Бреговете на потока бяха високи и по неговото корито можех да се добера съвсем близо до елшата. Ако бях облечен в новите си скъпи дрехи едва ли щеше да ми хрумне мисълта да ги намокря във водата.
Изпразних джобовете си, свалих колана заедно с всичко каквото имаше по него, после скрих всичките вещи сред храсталаците и внимателно се спуснах във водата. На това място, близо до устието потокът беше толкова дълбок, че потънах до раменете. Беше необходимо само малко да клекна, за да се скрия във водата до носа си. Освен това брегът бе висок почти метър, тъй че можех да бъда открит само от човек, който се намираше до самата вода и зорко се взираше в повърхността й.