Започнах да напредвам бавно крачка по крачка, за да не предизвикам появяването на вълни. С всеки изминат метър ставах все по-предпазлив и все повече се потапях във водата. От време на време се спирах да се ослушам. И ето че най-сетне долових гласове. Двама души разговаряха шепнешком. След някоя и друга минута достигнах дървото, без да бъда открит и вече се намирах в относителна безопасност, защото едва ли щяха да ме забележат в сянката на широката му корона.
Протегнах нагоре ръце, здраво се залових за ръба на високия бряг и бавно започнах да се измъквам от водата докато очите ми се показаха над брега. Най-много на три метра от мен, облегнати на ствола на елшата, седяха двама мъже и аз добре можех да чувам разговора им. Единият от тях беше предишният стюард, а другият бе баща му, а не Мелтън. В този момент старият Уелър каза на сина си:
— Прухильо не прояви никакво желание да приеме предложението ми.
— Навярно е искал да получи нещо повече, а? — попита Санди.
— Изобщо не се стигна дотам да говорим за пари, защото той просто каза, че не виждал причина да продава имението си. Обаче след като го посетят индианците, сигурно ще запее друга песен.
Даже и да беше изявил желание да продава, щях да му предложа толкова малко, че никога нямаше да се съгласи. Не виждам защо сега да му предлагам може би три четвърти от стойността, когато не след дълго ще мога да получа всичко за не повече от една четвърт от цялата сума.
— Едва ли ще ти я даде чак толкоз евтино.
— О, като нищо. Асиендата ще бъде в такова състояние, че ще е необходимо инвестирането на капитали, каквито Прухильо няма вече да притежава. Ето как ще се види принуден да я продаде, ако не иска да стигне до просяшка тояга.
— Ами ако някой му даде тези капитали назаем?
— Я не си въобразявай подобни неща! На никой мексикански богаташ няма да му хрумне да рискува парите си, влагайки ги в такъв недвижим имот. Той е твърде опитен търговец, за да направи подобна грешка. Преди време ни прогониха от Ноуву и не е дотам трудно да се предвиди, че все някога ще се наложи да напуснем и Съединените щати. Губим Юта, а не след дълго и нашият хубав голям град край Соленото езеро ще падне в ръцете на нечестивците. Просто многоженството е в разрез с тъй наречения християнски морал и тъй като ние няма да се откажем от него, то сигурно ще се стигне до нашето преселване, което по своята грандиозност няма да има равно на себе си в цялата човешка история. Че какво ще е изселването на децата Израилеви от Египет в сравнение с невижданото всенародно преселение, когато Светците на последните дни тръгнат заедно с жените и децата, както и с целия си имот да напускат Щатите? Питали сме се — накъде? На Север? Към Канада? Не, защото Канада е английска, а благочестивата Англия съвсем няма да търпи многоженството. На изток или на запад, което ще рече отвъд океана? Също не. Значи — на юг! Там се намира Мексико със своите обширни незаселени райони и с големите си възможности да се разпростира все по на юг. Законите на Мексико не споменават многоженството. Там то не е забранено и следователно е разрешено. Попадне ли веднъж управлението на Мексико за по-продължително време в здрави ръце, тази страна ще се разрасне далеч на юг и ще се превърне във велика средноамериканска световна държава, която няма да позволява на Съединените щати да й се бъркат в работите. Там е нашето място, там ще са домовете на нашите следващи поколения, които ще се намножат като пясъка в морето. Значи там ще трябва овреме да се заселим и затова най-напред сме пуснали пипалата си да разберем с какво ще трябва да се съобразяваме и на какво можем да разчитаме.
Имаме нужда от тази асиенда, защото е голямо и богато имение и е разположена толкова удобно на пътя ни. Трябва да я притежаваме, а тъй като собственикът й не желае да я продава, ще го принудим. Това е първата стъпка, която предприемаме отвъд границата. Излезе ли успешна, скоро ще ни последват много други наши братя.
Това бе направо цяла лекция, която този човек прочете на сина си, истински доклад за плановете на мормоните. Двамата Уелър искаха да принудят Прухильо да извърши продажбата. А как ли? Изглежда с помощта на индианците. Според думите на стария Уелър имението щеше да изгуби много от стойността си и за това щяха да се погрижат червенокожите. И така планираха разоряването на асиендерото. Много вероятно ставаше въпрос за нападение в резултат на което щеше да последва опустошаването на хубавото имение. Не ми остана време да продължа размишленията си, понеже Уелър отново поде: