— Началото е поставено, а скоро ще има и нови действия. Всичко беше тъй добре и хитро скроено и щеше да протече толкова гладко и безпрепятствено, ако изведнъж не се беше появил проклетият немец. Макар никой да не бе смятал за възможно подобно нещо, този човек е в състояние съвсем сам да направи на пух и прах хубавия ни план. Та кой ли можеше да си представи, че Олд Шетърхенд…
— А наистина ли той е Олд Шетърхенд? — прекъсна го Санди. — Това би трябвало първо да се докаже. Възможно е да се лъжем.
— Вече е изключено да се заблуждаваме. Вчера получихме и доказателство. Самият той признал, че е Олд Шетърхенд. Представи си само, между него и Мелтън е имало схватка!
— The devil! Как го е допуснал Мелтън? Не му ли е минало през ума, че ако този немец действително е Олд Шетърхенд, изобщо не може да се мери с него! Какво го е подлъгало да извърши толкова непростимо голяма непредпазливост?
— Не е било непредпазливост. Мисля, че и аз на негово място също бих постъпил така. Кажи-речи немецът го е бил вече прозрял. Изиграл му онзи номер с коня само и само да отиде до Урес. И сам знаеш какво се случи после. Той отърва тримата мимбренхоси, когато ги нападнахме и застреля сина на Голямата уста. След това се отправил към асиендата, за да предупреди собственика й. Говорил му за предстоящото нападение на юмите и нарекъл Мелтън измамник.
— Това наистина е много опасно за нас! Продължавай, продължавай!
— За щастие асиендерото му се изсмял. Нали знаеш, че когато Мелтън си постави за цел да спечели доверието на някого, успехът винаги му е сигурен. И този колкото добър, толкова и глупав дон Тимотео Прухильо действително храни такова доверие към него, което никой и нищо не е в състояние да разклати. Той просто посъветвал немеца да напусне асиендата му. Олд Шетърхенд се канел да възседне коня си тъкмо когато Мелтън пристигнал. Той го накарал малко да почака, бързо отишъл при Прухильо и от него научил дума по дума всичко каквото му казал немецът. Налагало се да действа. Онзи тип трябвало да изчезне. И тъй Мелтън решил да го изпрати на известно разстояние, после двамата се сбогували, ала вместо да се върне, нашият брат тайно избързал напред, за да се скрие нейде в гъсталака и да го застреля като псе. Обаче когато стигнал до избраното за целта място Олд Шетърхенд бил вече там.
— Невероятно!
— Да, и ето как се стигнало до схватката между двамата, при което Олд Шетърхенд изкълчил китките на Мелтън. Така нашият приятел доста време няма да е в състояние да си служи с оръжие.
— И тая не е малка! Чувал ли е някой подобно нещо? Но Мелтън не е пострадал повече, нали?
— Не. Немецът го пуснал да си върви, но преди това го предупредил. От думите му става ясно, че смята да напусне тази местност, ала има твърдото намерение пак да се върне.
— Накъде мисли да се отправи?
— Сигурно ще отиде при мимбренхосите, за да ги извика на помощ срещу нашите юми.
— Дяволите да го вземат! Ако наистина има такова намерение и успее да го изпълни, можеш да отпишеш плана ни.
— Не, все още не. Че нима трябва да чакаме докато доведе помощ? Мисли се за изключително умен, а е постъпил страшно глупаво, когато е дал да се разбере, че подозира какво сме замислили. Ако аз бях на негово място щях да очистя Мелтън. Имал е пълно основание за това. Вярно че сега Мелтън няма да може лично да участва в схватката, но изкълчените му китки няма да му попречат да поеме ръководството.
— За схватка едва ли може да става дума. На немците, които тъй хубавичко ни попаднаха в клопката, едва ли ще хрумне да се съпротивляват, още повече като разберат, че нямаме намерение да ги избиваме. А ако няколкото гаучоси рекат да се намесят, за една минута ще ги пречукаме. Но трябва да бързаме!
— Точно това и аз имах предвид, а и Мелтън е напълно съгласен с мен. Няма да изчакаме толкова дълго както предвиждаше планът ни, а ще трябва да действаме колкото е възможно по-скоро. След нападението нека Олд Шетърхенд дойде с колкото си иска мимбренхоси. Нищо няма да може да ни стори и пак ще му се изсмеем.
— Прав си. Сега важното е да определим часа. Да съобщя ли нещо по-конкретно на вожда относно времето?
— Не, защото без него не можем да вземем никакво решение. Ще трябва двамата да поговорим и да уточним часа на нападението. Кажи му, че утре ще дойда в лагера им! Ще бъда там малко преди смрачаване.
— Че ще можеш ли да напуснеш асиендата без това да направи някому впечатление?
— Защо не? Ще кажа, че отивам на лов. И какво ли още не мога да използвам като претекст.
— Ами ако вечерта не се върнеш?
— На сутринта ще излъжа, че съм се заблудил и съм бил принуден да пренощувам в гората. По-скоро ще направи впечатление сегашното ми отсъствие от асиендата и затова искам по-бързо да се върна. Имаш ли да ми съобщаваш още нещо?