— Не.
— И аз. Значи се разбрахме. Лека нощ, Санди!
— Лека нощ, тате! На Мелтън пожелавам час по-скоро да му оздравеят ръцете!
Двамата се разделиха. Бащата тръгна нагоре по потока към асиендата, а Санди — надолу, за да мине покрай езерото, да стигне до коня си и да се върне обратно при юмите. Аз се измъкнах от водата и след като взех всичките си вещи също поех надолу по потока, за да кажа на индианеца, че разузнаването ми е имало успех и че се налага да отида в асиендата.
Значи наистина ставаше въпрос за индианско нападение. То е било предвидено за по-късно, обаче заради мен щеше да бъде ускорено. Ето защо трябваше да предупредя моите съотечественици макар от подслушания разговор да ставаше ясно, че не ги заплашваше непосредствена опасност.
Но точно това не го разбирах. Защо, както се изрази старият Уелър, тъкмо тях нямаха намерение да избиват? Защо щяха да «пречукат» само гаучосите, ако им окажеха съпротива? Тук имаше нещо неясно, но колкото и да размислях не успях да стигна до някакъв по-определен резултат.
Трета глава
Едно пъклено дело
След като уведомих моя спътник, аз отново се насочих нагоре по потока като се стараех да избягвам всякакъв шум, за да не привлека вниманието на гаучосите. Все още не беше толкова късно и не беше изключено портата да е отворена. В такъв случай се надявах да се срещна с Херкулес без особено големи пречки. Не ми се искаше да се доверя на някой друг от преселниците. И без това той бе вече запознат с подозренията ми и макар да не можех да споделя с него всичко, все пак той най-много заслужаваше доверието ми.
За съжаление портата беше затворена. Извън зидовете бяха останали само гаучосите, към които не желаех да се обръщам и ето защо трябваше да вляза вътре. Имаше само един път, който вече бях използвал, а именно — водата на потока, преминаващ под северния и под южния зид на асиендата. Това никак не можеше да ми навреди, понеже и без друго бях вече добре «наквасен», а след горещия ден мокрите дрехи ми бяха дори приятни.
Промъкнах се до южната стена и стигнах до мястото, където потокът излизаше от двора на асиендата. Там навлязох във водата. Пътят беше удобен. Дори не се наложи да се гмуркам, а само леко се наведох и така преминах под зида.
От другата му страна беше светло кажи-речи като посред бял ден. Бяха запалени няколко огъня, край които се суетяха моите сънародници и си приготвяха вечерята. На въжета преметнати върху хоризонтално поставени пръти висяха късове месо и се сушаха. Бяха заклани няколко говеда и свини и сега приготвяха запаси от сушено месо.
Силната светлина не беше благоприятна за моята цел и все пак само с нейната помощ ми бе възможно да открия Херкулес. Както обикновено той се беше отделил от другите, пушеше и се разхождаше нагоре-надолу. Нямаше как незабелязано да се промъкна до него. Трябваше да проявя търпение.
Преселниците бяха в много добро настроение. След като се нахраниха започнаха да пеят и то най-напред подеха една песен, която кажи-речи неизбежно може да се чуе в подобни случаи. Когато немецът е весел той неизменно запява: «Не зная какво означава, че толкоз печален съм аз». (По Лорелай на Х. Хайне. Б. пр.)
Както видях и полякът Якоб Зилберберг също пееше заедно с другите. Никъде не зърнах дъщеря му, красивата Юдит.
Голиатът явно не се чувстваше привлечен от песента, напротив той се отдалечи още повече от певците и така се приближи до мен. Припрените му крачки и неочакваните остри завои, които правеше, издаваха, че е възбуден. Дали Юдит пак го беше ядосала? Нито асиендерото, нито Мелтън, нито старият Уелър се мяркаха наоколо. Само подпухналият махордомо Адолфо се разхождаше насам-натам между хората.
След доста време изглежда мислите на Херкулес взеха някаква по-определена насока, която се оказа благоприятна за мен. Той бавно се отправи към потока където все още стоях до гърди във водата. Най-сетне се спря на брега му на около петнайсетина крачки от мен. Сега важното беше да му обърна внимание върху себе си, без да ме издаде в изненадата си. Подвикнах полувисоко името му. Той се стъписа и наостри слух, но понеже не видя наоколо човек явно изпадна в недоумение. Пак подвикнах името му, после казах и моето, а накрая добавих:
— Не се плашете! Аз съм тук във водата и от доста време ви дебна, защото искам да говоря с вас. Елате насам!
Херкулес колебливо изпълни желанието ми. Все пак му се струваше твърде странно някой да го заговори откъм водата на потока. Изправих се в цял ръст, за да може светлината на огньовете да падне върху лицето ми. Тогава той ме позна и тихо попита: