— Вие тук? Да не сте се превърнали във воден дух или само ловите риба в мътна вода?
— Нито едното, нито другото. Елате, седнете тук в тревата! Ако стърчите така прав ще направите впечатление.
Той се вслуша в съвета ми, а после каза:
— Наистина имате пълно основание да се криете. Мернете ли се пред тези хора заради Мелтън не ви очаква нищо хубаво.
— Защо?
— Та нали сте го нападнали от засада и сте го ограбили! Взели сте му оръжията и парите. С голяма мъка успял да ви избяга, но пътьом в тъмнината конят му се спънал, паднал и той си изкълчил и двете ръце.
— A-а… тъй ли!
— Да, тъй! И на всичко отгоре сте откраднали и коне!
— Това вече е вярно. Признавам, макар че всъщност не го извърших аз. Бях само подстрекателят за тази кражба.
— Ама и вие сте ми един! Но шегата настрана! Къде се скитахте досега и какво се случи, че не получихте мястото на счетоводител?
— Не го получих, защото сам се отказах от него. А се скитах там, където вероятно ще се скитам още известно време, а именно из околностите на асиендата.
— Защо? Все още ли таите някакви подозрения?
— Да. И подозренията ми се оказаха съвсем основателни. Предположенията ми се превърнаха в увереност. Асиендата ще бъде нападната от индианци и…
— Нека само да дойдат! Ще има да се чудят като се озоват между юмруците ми.
— Не гледайте толкова лекомислено на нещата! Говоря съвсем сериозно. Тук има ли някой си Уелър?
— Да. Пристигна днес към обед. Хората си шушукат, че Ралф Уелър имал намерение да купи асиендата, но на дон Тимотео и през ум не му минава да я продаде.
— Видяхте ли Уелър и Мелтън заедно?
— Не. И то по простата причина, че Мелтън изобщо никакъв не се мярка. Трябвало да лежи, понеже имал треска. Дяволите да я вземат тази треска!
— Защо само треската, а не и болния?
— Нямам нищо против да ги вземе и двамата. А ако вземе и вас, също няма да се разплача.
— Много съм ви задължен! И какво съм ви направил, че ми пожелавате толкова приятни неща?
— Как можете да се учудвате още! Не стига, че заради вас ще се пръсна от яд, ами ме и питате най-спокойно какво сте ми направили! Да знаете случайно къде е Юдит?
— Не. Че откъде да знам? Да не си е тръгнала?
— Да си е тръгнала? Тук е, и то как, съвсем си е на мястото тук!
— Та говорете по-ясно де! Къде е Юдит? Какво прави? Какво е станало с нея?
— Къде е, а? — скръцна със зъби той. — Вътре при Мелтън. Какво прави ли? Грижи се за него. И какво става с нея ли? Нищо не става, край, свършено е! Представете си само момичето като болногледачка на този човек! Можете ли изобщо да си го представите?
— Защо не? Или може би Юдит хич не я бива за болногледачка, а?
— Не ми задавайте такива глупави въпроси! Момичето го бива за всичко, но най-много го бива да подлудява мъжете!
— Тогава вероятно и вие сте малко луд, а?
— Много вероятно! И се опасявам, че в лудостта си ще направя нещо, което иначе човек не върши всеки ден — ще взема да извия врата на Мелтън.
— Но това лесно може да ви струва и собствената глава.
— Няма значение. И без друго вече наполовина съм я загубил заедно с ума си. Както виждате имам пълното право да съм ви разгневен. Ако не бяхте закачали Мелтън, той нямаше да се разболее и нямаше да му е необходима болногледачка.
— Нима съм виновен, че Юдит е толкова състрадателна? Защо се е съгласила да се грижи за него?
— Само за да ме ядоса, нали си я знам! А пък нейният баща и е разрешил, за да се подмаже на Мелтън. Иска ми се наистина да излезете прав с нападението на вашите индианци. Кажи-речи изпитвам желанието червенокожите да дойдат и да размажат цялата тази пасмина!
— Заедно с вас, нали? Впрочем в това отношение можете да не се тревожите. Вашето човеколюбиво желание ще бъде изпълнено, защото индианците сигурно ще се появят. Те дори са вече тук.
— Само се шегувате, нали?
— Не. Видях ги. С тях е и нашият стюард от кораба.
— Мътните го взели! Тогава предположението ви ще излезе вярно!
— Разбира се. Слушайте!
Разказах му колкото сметнах за необходимо от онова, което бях видял и подслушал и за мое задоволство забелязах, че съмненията му се разсеяха. Започна да гледа много сериозно на цялата работа и когато свърших ми каза:
— Бога ми, вие сте много странен човек! Първо си помислих, че сте надарен с твърде много излишно въображение и в резултат на това виждате змейове там, където всъщност няма дори жаби. Но сега вече явно ще трябва да променя мнението си, понеже както разбирам умеете логично да разсъждавате и планомерно да действате. Моята сила се крие в юмруците ми и аз с радост ще ви ги предоставя на разположение.