След като направих споменатите движения с глава, долових зад мен съвсем тих шум от триене — също като че ли някой извънредно предпазливо пълзеше през високата трева. Този някой доближи главата си до моята, допря устни до ухото ми и едва доловимо прошепна:
— Аз съм, мимбренхото. Какви заповеди ще ми даде Поразяващата ръка?
Значи наистина беше той.
Преди да му отговоря аз напрегнах слух за да разбера дали все пак не беше забелязан от пазачите. Не долових нищо обезпокоително. Тогава извърнах лице към него и шепнешком попитах:
— Взе ли конете?
— Да — отвърна ми той също така тихо.
— И всички мои вещи ли?
— Всички.
— Къде са?
— От онази страна на асиендата където са скалите. Там не остават следи.
— Умно си постъпил. Как стигна дотук?
— Видях, че плениха Поразяващата ръка, понеже той искаше да ме спаси и предположих, че ще тръгнат да ме търсят и така ще открият конете. Реших да отклоня враговете ни от животните и затова побързах да изляза горе от клисурата и хукнах през равнината. Тичах докато намерих скали където бях сигурен, че юмите ще загубят дирите ми. Хората от моето племе знаят колко са бързи краката ми. Юмите бяха далеч зад мен и никой не успя да ме догони. Когато следите ми не можеха вече да бъдат открити, описвайки голяма дъга, аз се затичах обратно към клисурата, където се скрих, за да наблюдавам какво ще стане. Видях как неприятелите ни се върнаха с празни ръце, но все още останах на мястото си. След като тръгнаха на път аз взех нашите животни и ги последвах, за да освободя Поразяващата ръка. С радост бих дал живота си за него, защото го плениха заради мен.
— Рискувал си много, но както разбирам си бил предпазлив и разумен. Мисля, че с твоята помощ скоро ще бъда свободен.
— Скоро ли? А защо не веднага? У мен са и моят и твоят нож и ей сега ще срежа ремъците.
— Няма да го направиш, защото така само и ти ще бъдеш пленен.
— Нека Поразяващата ръка не забравя, че всички спят с изключение на пазача пред него, ала той е като слепец и няма да ме види.
— А ти не бива да забравяш какво предстои да се направи преди да съм в състояние да се изправя на крака. Ще трябва да срежеш ремъците, с които през нощта стягат цялото ми тяло. Тъй като се налага тази работа да се върши извънредно предпазливо и бавно, ще продължи навярно към час. После ще трябва да се освободя от одеалото, което ако не искам пазачите ми да забележат нещо, ще ни отнеме около половин час, а премине ли успешно и това, все още ще са останали ремъците на ръцете и краката ми.
— С тях бързо ще се оправим. Всичко ще трае най-много два часа.
— Да, обаче нека моят млад брат преброи пазачите ми! Те са петима. Сменят се един друг. Преди да поеме поста от предишния пазач всеки от тях идва при мен да ме огледа, за да се убеди дали все още съм здраво вързан. Сам разбираш, че е невъзможно да избягам тази нощ.
— Поразяващата ръка е прав. Тогава ще дойда следващата нощ.
— Ще ме завариш в същото положение и пак ще трябва да ме оставиш в ръцете на юмите.
— Но колко дълго ще бъдеш в плен? Убият ли те, тогава никога няма да мога да се върна в нашите шатри. Там всички ще ме сочат с пръст, защото с лекомислието си съм изпратил на смърт Поразяващата ръка.
— Юмите все още няма да ме убият. Искат да ме запазят за по-късно и да ме вържат на кола на мъченията едва след като се завърнат у дома си.
— Това е добре, олекна ми на сърцето. Но как ще те освободя щом не бива пак да идвам при теб?
— Сам ще се развържа, но понеже краката ми са изтръпнали от ремъците и ще откажат да ми служат, ми се иска в мига когато се каня да избягам да си някъде наблизо, за да се метна на коня си.
— Ще следвам юмите и винаги когато бивакуват ще гледам да съм наблизо и да съм готов.
— Но трябва да знам горе-долу в коя посока се намираш. Бъди винаги подир тях! Иска ми се да знам по-точно и мястото където в случай на нужда да те търся.
— Как да ти го съобщя когато няма да мога да разговарям с теб?
— Ти учил ли си се да имитираш гласа на някоя птица?
— Жрецът на нашето племе умееше да наподобява гласовете на всички животни, а аз му бях ученик. Имаш ли някоя птица предвид?
— Трябва да изберем гласа на такова животно, което може да се чуе и през деня и през нощта, защото не знам кога ще реша да избягам. Като имитираш гласа на дадено животно ще ми издадеш къде точно се намираш.