— Кажи ми де! — отвърна индианецът с презрителен смях.
— Жабата ти известява, че още днес ще преживееш някаква загуба и в резултат на това ще тръгнеш обратно по пътя, който те доведе дотук.
— Великият Дух ти е объркал и помрачил сетивата!
— Не, напротив, изострил ги е, защото чувам изстрели, чувам тропота на копитата на вашите коне и яростните крясъци на воините ти. Предстои ви да се сражавате срещу двама души, един по-възрастен и един съвсем млад, и няма да можете да ги победите. Ще се покриете с позор и после онези, на които сега се подигравате, ще ви се присмеят.
Вождът отвори уста, за да ми даде някакъв гневен отговор, но в последния миг размисли иначе, свали ръце от гърдите си, отпусна ги и ми отправи замислен поглед.
— Правилно ли те разбрах? Олд Шетърхенд не е някой глупак, а хитра лисица. Неговите думи имат смисъл даже и когато изглеждат неясни. Какво искаш да кажеш? За чий позор говориш?
— Помисли малко и ще разбереш! А пък ако не успееш, тогава изчакай малко и сам ще видиш!
Вождът се замисли толкова напрегнато и съсредоточено, че сякаш забрави да диша. Не след дълго възкликна:
— Сетих се! Вече знам! Вярваш, че можеш да избягаш и мислиш, че ще те преследваме чак до онази клисура отвъд асиендата, където младото куче на мимбренхосите навярно все още те очаква. Освен това си мислиш, че там ще се бием срещу вас двамата без да успеем да ви победим. Понеже силно копнееш за свободата си, просто я сънуваш с отворени очи. Разсъдъкът ти се е размътил и…
Изведнъж той млъкна. Беше му дошла някаква нова мисъл. Приближи се до мен и внимателно огледа ремъците ми. След като се увери, че всичко е наред, отново седна на мястото си, усмихна се самоуверено и каза:
— Вече знам как стоят нещата. Поразяващата ръка иска да ме разгневи, за да ми се смее после като на дете, обаче това няма да му се удаде. Той иска да ни внуши несигурност и в тази несигурност да извършим някоя грешка. Да, той никога не върши каквото и да било без предварително обмисляне, но този път криво си е направил сметката.
— Уф, уф! — възкликнаха пазачите в знак, че са съгласни с вожда си. Обърнат към мен, той продължи:
— Поразяващата ръка уби моя син Малката уста и затова трябва да умре. Но той е храбър мъж и съм чувал, че винаги е бил приятел на червенокожите воини. Ето защо ще проявя към него известно милосърдие и ще му позволя сам да си избере каква да е смъртта му. Желае ли да бъде разстрелян?
Знаех, че в думите му се криеше подигравка и затова отвърнах:
— Не, никак не ми харесва. Ще ми се да достигна възраст от девет пъти по десет години, после спокойно да заспя и да се събудя за отвъдния живот.
— Това е краят на страхливците! А Поразяващата ръка е достоен за съвсем друга смърт. Един такъв мъж трябва да опознае всички видове мъчения и то без окото му да мигне. Ти ще се покриеш с тази слава при нас. Най-напред ще ти счупим ръцете и краката, защото и ти си счупил ръцете на моя бял брат Мелтън.
Индианецът ме погледна изпитателно, за да разбере какво впечатление ще ми направи това любезно и човеколюбиво предизвестие.
— Много добре — кимнах усмихнато.
— После ще ти пронижем с ножове мускулите на ръцете и краката и ще ти изтръгнем ноктите на всички пръсти.
— С радост го очаквам.
— След това ще те скалпираме докато си още жив.
— Съвсем правилно, защото ако съм мъртъв, изобщо няма да го почувствам.
— Междувременно винаги ще оставяме поредните ти рани да заздравяват, за да имаш сили да издържиш следващите мъчения.
— Това ме радва, защото иначе може би трудно ще понеса новите изтезания.
— Не се подигравай! Желанието ти за подигравки съвсем скоро ще ти мине, понеже нека ти кажа и това — ще ти изрежем клепачите на очите, тъй че няма да можеш вече да спиш. Ще поставим краката ти в огън, ще те обесим с главата надолу, ще хвърляме по теб ножове, ще…
— Спри, спри! — прекъснах го аз като избухнах в смях. — Нито една от тези заплахи няма да изпълните. Даже да имахте хиляда воини, пак щяхте да се окажете твърде малко, за да причините каквито и да било страдания на Олд Шетърхенд. За тази работа са нужни съвсем други хора. Преди малко ме сравни с жабата, която чухме. Аз мога да те сравня с какви ли не далеч по-отвратителни животни, но няма да го направя. Само едно ще ви кажа:
от мен трябва да се боите много повече, отколкото аз от вас.
В същия миг сигналът на мимбренхото прозвуча за трети път. Вождът яростно извика:
— Чуваш ли квакането й? Тъй квакаш и ти! Скоро ще разбереш кой от кого се бои. Отсега нататък ще бъда по-строг към теб, за да ти избия от главата всяка надежда за спасение. Колкото е вярно, че току-що доловихме гласа на голямата жаба, толкова е вярно и че гибелта ти е съвсем сигурна.