Скоро пред очите ни, но малко встрани, изплува вече многократно споменаваната гора. Насочихме конете си така, че тя да остане от дясната ни страна. Най-важното беше да се скрием от погледите на юмите и да ги изчакаме в засада. Удобно за нашата цел скривалище ни предложи самата гора, която на едно място се врязваше в равнината, образувайки по този начин остър ъгъл. Ние го заобиколихме и спряхме зад него.
И в този случай пак се прояви силното влияние, което Винету имаше върху всички хора. Силния бизон, както и мнозина от воините му, бяха по-високи от Винету. Сред тях се намираха не един и двама сурови бойци, от които другите се страхуваха, и все пак след като спряхме, всички погледи се отправиха към Винету в очакване на неговите разпореждания. Без да се споменава каквото и да било по този въпрос, хората го признаваха за свой предводител, макар че той изобщо не беше от племето на мимбренхосите. На Налгу Мокаши и през ум не му минаваше да проявява каквато и да било завист. Просто където и да отидеше Винету, навсякъде правеше все същото впечатление и имаше все същото влияние — даже и сред враждебно настроените към него племена, даже и сред белите, които иначе никак не бяха склонни да се подчиняват на някакъв си червенокож.
Винету никога не вземаше едно или друго важно решение, без предварително да се е споразумял с мен. Но който искаше да забележи как се разбираме, трябваше дяволски внимателно да ни наблюдава. Най-често достатъчен беше по един разменен поглед. Ако ли пък не, тогава някой знак с ръка ни казваше необходимото. Толкова бяхме свикнали един с друг, че взаимно си четяхме мислите. Често когато бяхме сами, изминаваха часове, без да разменим нито дума. Но когато с нас имаше и други хора, ние не бяхме чак дотам мълчаливи и се налагаше да разговаряме, за да се разберем и с останалите. В такива случаи Винету дори се впускаше в по-подробни обяснения, а и тогава рядко говореше дълго, а даваше нужните сведения под формата на въпроси и отговори, които разменяше с мен. Обикновено подобен разговор съдържаше за другите слушатели някаква поука, която те възприемаха от прочутия вожд на апачите с почтително мълчание.
И ето че в момента, когато видя погледите на всички отправени към себе си, включително й въпросителния поглед на вожда на мимбренхосите, Винету се обърна към мен:
— Олд Шетърхенд смята това място за подходящо, така ли? Кимнах му и скочих от седлото.
— Ще са достатъчни ли двама души на пост?
— Докато е още светло стига даже и един-единствен пост.
— Тогава нека воините на мимбренхосите разседлаят конете си и ги пуснат да пасат. Само Олд Шетърхенд и Винету няма да постъпят така.
Той скочи на земята и преметна юздите през главата на жребеца си точно както и аз бях вече направил с моя. Видях, че неговото нареждане предизвика всеобщо учудване. Мимбренхосите си бяха помислили, че ще останем да чакаме юмите на конете, скрити зад образувания от гората ъгъл и после внезапно ще изскочим и ще се понесем срещу тях. Даже и вождът им споделяше това мнение и затова той веднага попита Винету:
— Защо моят брат иска да пуснем конете да пасат на свобода? Нали щом се появят юмите, трябва да сме готови незабавно да се метнем на седлата?
По устните на Винету за миг се появи онази лека тъй добре позната ми усмивка на превъзходство и той съвсем приятелски отговори на въпроса с въпрос:
— Моят брат мисли ли, че юмите ще дойдат?
— Да, защото Поразяващата ръка каза така.
— Е да, ще дойдат, но не и дотук. Щом забележат следите ни, ще се върнат, ала само привидно. Изчезнат ли на изток от полезрението ни, ще опишат дъга, за да заобиколят гората и да ни нападнат в гръб откъм запад. Следователно все още не бива да ги очакваме и спокойно можем да пуснем конете за някой и друг час на свобода.
— И Поразяващата ръка ли е на същото мнение? — попита ме Силния бизон.
— Да — кимнах аз — Моят брат Винету е отгатнал мислите ми.
— Ами ако все пак юмите се осмелят да се приближат?
— В такъв случай ще са загубени. Именно затова ще предпочетат да не го правят.
След като той ме погледна невярващо, аз продължих:
— Мислиш ли, че юмите няма да обърнат внимание на мястото, където ви срещнах?
— Тъй като не са слепи, сигурно ще видят дирите и ще разберат какво е станало, обаче няма да знаят нито кои сме, нито колко сме.