Човекът, който по някакъв начин дръзне да заобиколи тези условия, трябва да има някое много известно име и да е сигурен в себе си. Той се излага на опасността да изгуби живота си или поне завинаги да бъде прогонен от собственото си племе. Въпреки всичко бях твърдо решил да предприема тази рискована крачка и бях доста сигурен в успеха си.
Ставаше дума за по-големия син на вожда, който се бе държал толкова храбро. Момчето беше убедено, че ако е заедно с мен, ще се сдобие с име много по-бързо, отколкото където и да било другаде, и никак не ми се искаше да го разочаровам.
След като Винету получи обратно калюмета си от последния мимбренхо, който пуши от него, и се накани отново да окачи на колана си везаната торбичка с тютюн, аз взех и двата предмета от ръцете му с думите:
— Нека моят червенокож брат ми позволи да използвам неговата лула на мира. Тук има още един човек, който не е вкусил дима на калюмета, а той е достоен да е измежду първите, взели го в ръка.
Думите ми предизвикаха учудване, но мимбренхосите помислиха, че имам предвид поста, който се намираше в края на гората и не беше взел участие в церемонията. Сигурно доста странно им се виждаше, че не само се бях сетил за него, ами и че дори го нареждах сред най-достойните. Натъпках лулата, изправих се, излязох от кръга на мимбренхосите, хванах момчето заръката, заведох го до моето място и обръщайки се към седящите наоколо индианци, подех:
— Тук стои Олд Шетърхенд. Нека моите червенокожи братя чуят и видят какво ще им каже и какво ще направи. И ако после някой не е съгласен с него, нека му излезе на двубой на живот и смърт!
В очакване на думите ми наоколо се възцари силно мълчание. Сякаш някаква магическа сила прикова всички погледи върху мен и сина на вожда. Ръката на момчето трепереше в моята. То подозираше колко важен и решителен миг от неговия живот беше настъпил.
— Нека моят млад брат бъде смел и прави онова, което му кажа.
След като му прошепнах, тези думи, той също тъй тихо ми отвърна:
— Ще изпълня всичко, каквото ми заповяда Поразяващата ръка. Тогава аз запалих лулата, дръпнах веднъж и издухах дима към небето.
— Този облак от свещен дим отива при Маниту, Великия дух, който знае всичките ни мисли и отбелязва както подвизите на най-възрастния воин, тъй и делата на най-младия юноша. Ето тук седи Налгу Мокаши, прославеният вожд на воините на мимбренхосите. Той е мой приятел и брат, а животът ми му принадлежи. Тук пък до мен е застанал неговият син. По годините си той е още момче, но по подвизите си е вече опитен воин. Ще го подканя да последва примера ми и да изпрати на Великия дух свещен дим от калюмета.
При последните си думи подадох лулата на юношата. Той веднага пъхна мундщука й в устата си, дръпна продължително от нея и после издуха дима към небето. От моя страна това бе твърде рискована стъпка, а от негова — голяма дързост, за която обаче можеха да държат единствено мен отговорен. Последствията се проявиха незабавно. Това, което ставаше пред очите на мимбренхосите, беше нечувано. Едно момче без име пушеше лулата на мира индианците наставаха и се развикаха. Вождът им също скочи на крака и втренчи слисания си поглед в мен. Само Винету остана спокойно да седи на мястото си. По излятото му като от бронз лице не си личеше и следа нито от одобрение, нито от несъгласие. Направих им знак с ръка да млъкнат, отново взех лулата, дръпнах още пет пъти от нея и пак я върнах на момчето. Но тогава избухнаха силни крясъци. Заваляха гневни възклицания. Явно постъпката ми се смяташе за престъпление, спрямо свещените обичаи на индианските племена. Очите на всички засвяткаха яростно. Засвиваха се юмруци, заизваждаха се ножове, а измежду виковете, които чувах най-често, се повтаряше следният:
«Едно момче без име!»
Макар да ставаше дума за собствения му син, Силния бизон съвсем не беше съгласен с действията ми. Той хвана момчето за рамото и го избута настрани.
— Как се осмелява Поразяващата ръка! Ако беше някой друг, щях да го убия на място! Да дадеш калюмета на едно момче! Това се наказва със смърт. Племето ще те съди, въпреки че си мой приятел и брат. Аз нямам властта да те защитавам.