Когато чуха вожда да говори, хората му се укротиха. След тези негови думи през тълпата премина одобрително мърморене. Момчето стоеше до баща си, а изпълненият му с упование поглед не се отделяше от мен. Наканих се да отговоря, но тъкмо в този момент от мястото си стана Винету, махна пренебрежително с ръка и след като твърдият му поглед се плъзна по всички лица, той каза със своя звучен и плътен глас следното:
— Силния бизон нямал властта да защити Олд Шетърхенд? Нима някой е споменавал, че той се нуждае от нечия защита? Ако му беше необходима закрила, то Винету щеше да се бие за своя бял брат. Но кой ще дръзне да каже, че Поразяващата ръка не е в състояние сам да си помогне? Той ще поеме отговорността за постъпката си. Само онези хора нямат право да пушат калюмета на мира, които са без име. А дали това момче наистина няма име? Попитайте Олд Шетърхенд! Той ще го знае по-добре от воините на мимбренхосите.
Проницателността на апача му бе позволила да отгатне истината — на мен и през ум нямаше да ми мине да дам лулата на мира в ръцете на юношата, ако вече нямах готово име за него.
— Вождът на апачите е съвсем прав! — провикнах се аз. — От чия лула пушихме? От неговата! Следователно кой има право да ме упреква? Единствено той! А прави ли го? Не, понеже ме познава и е убеден, че Поразяващата ръка не действа необмислено. Да не би човекът, когото вие наричате момче, да е от някое чуждо племе? Не! Значи би трябвало да се гордеете, че Олд Шетърхенд пуши калюмета заедно със сина на вашия вожд. Ала вместо да е така, изпадате в гняв.
— Но той няма име! — заподвикваха ми.
— Кой го твърди?
— Всички, а също и аз! — отвърна Силния бизон. — Аз съм бащата на момчето и сигурно е, че най-добре знам.
— Макар да не съм му баща, изглежда знам повече и от теб. Я ми кажи колко дълго той не е бил при вас? Какво се е случило междувременно? Знаеш ли? Мълчиш. Тогава ми кажи дали Поразяващата ръка има право да дава някому име!
— Поразяващата ръка има такова право.
— Ти би ли се почувствал обиден заради някакво дадено от мен име?
— Не, всеки воин на мимбренхосите с радост би се отказал от името си, за да получи друго от Олд Шетърхенд, което ще носи с гордост.
Тогава отново улових ръката на момчето и със силен глас извиках:
— Чухте думите на вашия вожд, а сега чуйте какво ще ви кажа и аз! Пред вас се намира Олд Шетърхенд, а до него е застанал младият му приятел и брат Юма-Шетар. Той рискува живота си за мен и аз ще дам моя за него. Вижте! Оръжията, които носи, са негова плячка. Юма-Шетар ще стане прочут воин на своето племе.
Както вече споменахме, Юма-Шетар означава «Изтребител на юми». Очите на моя млад приятел заблестяха от радост и гордост. Винету се приближи до него и сложи ръка на рамото му.
— Юма-Шетар е гордо име. Щом Олд Шетърхенд ти го е дал, сигурно го заслужаваш. Винету е твои приятел и ще изпуши с теб калюмета. Дай ми го!
Той взе лулата от юношата, запали я и я размени с него по същия начин, както бях постъпил и аз. Вождът стоеше наблизо и мълчеше. Видях как от голямото вълнение устните му потреперваха. Изразът по лицата на мимбренхосите се бе коренно променил. Винету беше хванал едната ръка на Юма-Шетар. Аз го улових за другата и казах:
— Воините на мимбренхосите виждат тук трима братя, които винаги ще си бъдат верни един на друг: Винету, Юма-Шетар и Поразяващата ръка. Изтребителя на юми се изложи заедно с мен на смъртна опасност. Когато ме осъдиха да умра на кола на мъченията, той ме последва, за да ме спаси. В мига на моето бягство бе до мен и уби двама от противниците ми, които се опитаха отново да ме заловят. Той не се отдели от мен до мястото, където се намирам и в момента. С очите си го видях храбро да се бие и умело и хладнокръвно да преследва враговете. Не един и двама от възрастните воини нямаше да се справят толкова добре. Ето защо взаимно бихме пожертвали живота си един за друг, а Винету, вождът на апачите, също е негов верен приятел.
След тези думи вождът на мимбренхосите не можа да се сдържи. Той издаде едно възклицание, изразяващо голямата му радост и гордост, бързо измъкна ножа от пояса си и извика:
— Юма-Шетар се казва храбрият воин, чийто баща съм аз! Чухте ли? Юма-Шетар! Поразяващата ръка, великият бледолик, му е дал това име, а Винету, най-прочутият апач, се нарече негов приятел и брат. Кой от вас има нещо против името му? Кой от вас все още се гневи, че Олд Шетърхенд и Юма-Шетар заедно пиха дима от лулата на мира? Ако има такъв, нека дойде при мен и извади ножа си! Така ще разпоря тялото му, че душата му ще отлети от него.