Винету се върна скоро. И въпреки това беше открил бивака на юмите и беше видял как са изпратили двама разузнавачи.
— Ще ги пленим, нали? — попитах аз, но той изобщо не ми отговори, понеже сметна въпроса ми за излишен.
За да не ни чуят неприятелите, най-напред се отдалечихме още малко от гората и едва тогава свърнахме към южната й страна, покрай която трябваше да минат и съгледвачите. След около четвърт час отново насочихме конете си да се приближат към гората и когато я стигнахме, скочихме от седлата. Щом вързахме жребците за дърветата, ние се върнахме малко назад и легнахме на земята на едно подходящо за целта ни място. Според предположенията ни двамата червенокожи трябваше да се промъкнат точно оттам.
Ако това излезеше вярно, те нямаше как да ни се изплъзнат, защото сигурно щяхме да ги забележим. Междувременно бе станало малко по-светло, тъй като луната беше изгряла, макар че все още не я виждахме, понеже се намираше зад гората, която хвърляше дълги сенки.
Може би бяхме прекарали около десетина минути в напрегнато очакване, когато най-сетне откъм дясната ни страна се разнесоха стъпки, съгледвачите идваха и то като вървяха толкова близо покрай гората, че ясно различавахме силуетите им. Промъкваха се един подир друг. Фигурата на първия ми се стори позната. Той бе по-висок и по-широкоплещест от другия.
— Аз ще се заема с първия, а ти — с втория! — прошепнах на Винету.
Ето че вече стигнаха на няколко метра от засадата ни. Бавно, оглеждайки се много предпазливо, те се плъзнаха край нас. Когато ни отминаха, ние изскочихме от храстите. Направих три бързи скока и щом настигнах втория, го повалих с един удар на земята, за да улесня задачата на Винету, после с две ръце сграбчих първия за врата, ударих го с коляно в кръста и мощно го дръпнах назад, за да го просна по гръб. И когато след секунди притиснах с коляно гърдите му и приближих лицето си до неговото, аз го познах. Беше самият вожд на юмите. Десницата му беше превързана и затова дори и да не го бях стиснал толкова здраво за врата, сигурно пак нямаше да може да се защитава достатъчно енергично само с лявата си ръка.
Един поглед, хвърлен към Винету, ме убеди, че първият ми удар му беше свършил голяма работа. Той притискаше с коляно другия индианец на земята и със собственото му ласо връзваше ръцете му на гърба. Червенокожият бе в безсъзнание. След малко Винету дойде при мен, свали ласото от пояса на Голямата уста и докато го държах здраво, го върза по същия начин, както и неговия придружител. В това време и той успя да разгледа лицето на пленника. Щом го позна, изненадано се изправи и възкликна:
— Уф! Шарли, видя ли кого сме заловили?
— Да — отвърнах аз и пуснах гърлото на Голямата уста. — Направихме добър улов.
Най-сетне вождът отново имаше възможност дълбоко да си поеме дъх. Той скръцна със зъби, очите му замятаха мълнии и просъска:
— Поразяващата ръка! Само злият дух може да те е довел тук!
— Не ме доведе злият дух, а воинът, когото виждаш при мен — отговорих аз, посочвайки апача. — Познаваш ли го?
Тъкмо в този миг луната изплува иззад горските върхари и меката й светлина падна върху нас, разбира се, и върху моя червенокож приятел.
— Винету! Уф, уф! Вождът на апачите! — процеди Голямата уста.
— Да, Винету е — кимнах аз. — Сега сигурно ще проумееш, че няма да успееш да се измъкнеш. Който е попаднал в плен на Винету, получава свободата си само ако апачът доброволно му я върне.
— Лъжеш се! — изфуча той. — След броени минути пак ще съм свободен! — каза ни заканително.
— Нима?
— Моите воини ще ме освободят. Ние двамата избързахме напред и те ни следват по петите. Загубени сте! Но ако ни развържете, съм готов да ви пусна да си вървите.
— Ако говореше на някои неопитни мъже, хитростта ти можеше и да има успех, но тъй като пред теб сме ние двамата с Винету, е направо смешно да се опитваш по такъв глупав начин да ни сплашиш. Знаем, че юмите са се разположили на лагер и че двамата сте тръгнали да търсите мен и моите спътници. Вие сте разузнавачи и воините ви изобщо не са по петите ви, а най-спокойно си лежат в бивака и очакват завръщането ви.
— А аз пък ти казвам, че се лъжеш. Развържете ни, иначе след няколко минути воините ми ще дойдат и ще ни освободят! После няма да мога да им попреча да ви убият.
— Не се страхуваме от тях — отвърна Винету. — Ще заловим всичките ви воини също както и вие двамата ни паднахте в ръцете.