Винету, Силния бизон и аз насядахме един до друг, за да обсъдим предстоящите си действия. Никой от останалите не дръзна да се приближи до нас толкова, че да може да чува думите ни. Индианецът е свободен воин, но към своите предводители проявява такова уважение, което едва ли е по-малко от уважението, оказвано от по-низшите офицери към генерала.
Силния бизон беше много по-възрастен от Винету или от мен, но въпреки това бе значително по-нетърпелив от нас. Веднага щом насядахме на земята, той поде:
— Тези песове юмите ни се изпречиха на пътя. Няма да им позволим да се завърнат в бърлогите си.
Ние двамата не му отговорихме веднага. Както винаги бях решил да съдействам за помирение между приятели и неприятели, за да избегнем ненужното кръвопролитие. Винету бе съгласен с мен. Само че трябваше да подходим внимателно, за да не засегнем Силния бизон, който жадуваше за отмъщение.
Тъй като се забавихме с отговора си, вождът на мимбренхосите продължи:
— Чуха ли моите двама братя думите ми? Защо не отговарят? Олд Шетърхенд не желае да се бием. Какво ще правим тогава? Ще ми каже ли Винету?
— Да, ще ти кажа — отвърна апачът.
— Ушите ми са отворени за думите ти и съм нетърпелив да ги чуя.
— Юмите ще се предадат, без да се бием с тях.
— Не ми се вярва. Ако го направят, значи са още по-големи страхливци, отколкото предполагам в презрението си към тях.
— Не е ли възможно и някой храбрец да се види принуден да се предаде без бой? Умният воин е не само смел, но е също разсъдлив и предпазлив. Кой може да каже за Винету и Олд Шетърхенд, че някога са губили кураж или са проявили страх? И въпреки това се е случвало да се предадат на неприятелите си без съпротива. Ако се бяха били с тях, щяха да паднат убити, без да постигнат целта си. Затова доброволно ставаха техни пленници, но по-късно винаги са успявали да избягат и да си отмъстят. Е, кое е за предпочитане — сляпата храброст или прозорливото благоразумие?
— Благоразумието — видя се принуден да отговори мимбренхото.
— Съвсем същото ще си помислят и юмите, когато се убедят, че всяка съпротива ще е напразна.
— Винету ще може ли да ги накара да стигнат до това заключение?
— Да, но ако воините на мимбренхосите му помогнат.
— Тогава нека каже какво е замислил!
— Ще обградим юмите. Докато Олд Шетърхенд отсъстваше, аз добре огледах бивака и неговата околност. Юмите са много изморени и спят в тревата до самия край на гората. Те явно разчитат на двамата си съгледвачи и не са разставили постове. Само при пасящите наблизо коне има двама воини, които имат за задача да внимават животните да не се пръснат надалеч. При тези условия нима няма да ни е лесно да обградим спящите неприятели?
— Откъм гората ще е лесно, но не и от другата страна. В гората е тъмно. Там спокойно можем да се промъкнем и да заемем удобна позиция, без да ни забележат. Но навън на открито е светло, защото луната е изгряла. Пазачите при конете ще ни видят и ще вдигнат тревога.
— Да, луната наистина осветява всичко, но не помага на Силния бизон да разбере мислите ми. Невъзможно е юмите да забележат приближаването ни. Ще оставим конете си нейде по-назад и предпазливо ще се промъкнем към бивака им. Ако пълзим по корем сред висока трева, никой няма да ни види.
— У ф! Щом Винету е на това мнение, аз не мога да не се съглася с него. Но какво ще правим, след като обкръжим врага? — Ще ги подканим да сложат оръжие.
— Моят брат наистина ли вярва, че ще го направят? Е да, юмите ще разберат, че са обградени, но ще си пробият път и лесно ще се измъкнат.
— Нека Силния бизон ми каже защо смята, че ще им е чак толкоз лесно да офейкат! Ще могат ли да избягат в гората?
— Не, защото нашите воини ще се прикрият зад дърветата и всеки от тях ще може да убие по десетина неприятели преди единадесетият да стигне до него. Следователно юмите ще се видят принудени да се насочат към другата страна.
— Но нали и там ще има наши воини!
— Няма значение, защото тези мъже ще убият неколцина неприятели, ала другите ще избягат. И най-бързокракият воин не може да догони конника.
— У ф! Значи Силния бизон мисли, че юмите ще яздят?
— Да. Веднага щом видят, че са обградени, ще се метнат на конете си и ще си пробият път към равнината.