— Но те няма да имат коне — отвърна Винету с присъщата му непоклатима увереност.
Тогава най-сетне мимбренхото започна да схваща какво замисляше апачът. От учудване той тихо подсвирна.
— Нима Винету иска да им отнеме конете? Няма да е лесно.
— Напротив. А останат ли юмите без коне, няма да могат да направят пробив. Сигурно ще се опитат, но ще заплатят с кръв.
— Тогава няма да правят подобен опит, но няма и да се предават. Какво ще направи Винету в такъв случай?
— Ще ги подканя да сложат оръжие. Голямата уста ще заповяда на хората си да се предадат.
— Смяташ ли да го принудиш да даде тази заповед, като го заплашиш със смърт?
— Можем да опитаме.
— Макар да е страхливец, няма да имаш успех. Той знае, че няма да го убием толкова бързо, а ще го вземем с нас, за да умре на кола на мъченията. Сигурно ще си въобрази, че нейде по пътя ще може да ни избяга.
— Моят брат го смята за съвсем плиткоумен човек, но той не е такъв. Нима Голямата уста би допуснал да застреляме всичките му воини и да го поведем съвсем сам към кола на мъченията? Дали няма да предпочете всички негови мъже да го придружат макар и като пленници? Ако те са заедно с него, то бягството му ще е значително по-лесно, отколкото ако е сам.
— Но нали в такъв случай и ние ще сме много по-предпазливи и по-внимателни! Ако е сигурен в успешното си бягство, бих повярвал, че поне привидно ще се съгласи с нашите условия.
— Значи нужно е само някак да му вдъхнем тази увереност и аз знам един човек, който лесно би се справил с такава задача. Това е Олд Шетърхенд.
— Олд Шетърхенд? Как ли ще успее да подлъже Голямата уста, че ако се предаде с всичките си воини, после ще избяга и то при положение, че ще трябва да умре, ако не се съгласи?
— Сам го попитай! Докато разговарях с теб, той обмисляше точно това. Поразяващата ръка знае, че Голямата уста ще се опита да го измами и тъкмо заради това ще му е лесно да го надхитри.
Наистина беше учудващо как Винету успяваше да прочете мислите ми. Не бях правил пред него никакви намеци, а и не знаеше за какво бях разговарял пътьом с Голямата уста. Въпреки всичко апачът говореше за мислите ми с такава сигурност, сякаш те не бяха мои, а негови.
— Вярно ли е предположението на Винету? — попита ме мимбренхото.
— Да — кимнах аз. — Голямата уста ще подкани хората си да се предадат.
— И ти ли ще го накараш?
— Да, като изляза на хитростта с хитрост, понеже той има намерение да ме измами. Впрочем не е нужно още отсега да говорим по този въпрос. Достатъчно е, че знам какво ще стане, какво трябва да направя и какво да кажа. Моят брат Винету е отгатнал мислите ми, а аз от своя страна разбрах, че неговият план е единствено правилният. Да не губим повече време, нека го изпълним! Полунощ мина, а още преди зазоряване трябва да сме обградили юмите.
— Вие говорихте и това е вашата воля. Нека бъде така. Винету и Поразяващата ръка винаги знаят какво правят, тъй че няма да съм против, макар да не разбирам съвсем намеренията им. Хау!
Заловихме се с необходимите приготовления. Петима воини трябваше да останат при двамата: пленници. Шейсет червенокожи щяха да се промъкнат в храсталака зад бивака на юмите, за да не пропуснат нито един да мине оттам. Другите трябваше да навлязат в равнината, за да затворят възможно по-плътно веригата около лагера и от тази страна. В гората щеше да командва Винету, а навън в откритата прерия ръководството щеше да поеме Силния бизон. Всичко останало се предоставяше на мен. На пръв поглед не изглеждаше да е много и все пак то можеше да се окаже извънредно важно, понеже не беше изключено всичко да се провали и от най-дребното обстоятелство, на което пропуснех да обърна внимание.
На първо време най-важното беше шейсетте воини да стигнат незабелязано до храсталаците зад бивака. Винету имаше Тази грижа като предводител на въпросния отряд. Но преди да тръгне, за да изпълни тази задача, той ме подкани:
— Нека моят брат Шарли ме придружи, защото предпочитам заедно с него да отида при конете! Взема ли някой друг, ще трябва да убием пазачите.
Нямах нищо против и се присъединих към него. Никак не беше трудно да обезвредим двамата юми при конете, но това трябваше да стане извънредно предпазливо, понеже и най-незначителният подозрителен шум можеше да ни издаде и да провали изпълнението на плана ни.
Вървяхме покрай гората, докато стигнахме близо до онзи врязващ се в равнината ъгъл. Тогава навлязохме между дърветата и с изключителна предпазливост продължихме напред. В момента се намирахме откъм западната страна на леса и скоро се озовахме на едно място, откъдето до лагера на юмите имаше съвсем малко разстояние. Още повече забавихме крачка и Винету започна през десетина метра да оставя по един човек. Когато и последният от тях застана на мястото си, шейсетте мимбренхоси бяха образували между дърветата полукръг, който обграждаше от тази страна бивака на неприятеля. Всеки воин се настани на поста си така, че беше много трудно да бъде открит, но самият той имаше възможност зорко да държи под око околния терен. Всички мимбренхоси бяха получили вече точни указания за начина си на поведение.