— Защо Поразяващата ръка влачи това куче със себе си? Да не би да искаш да му дадеш възможност да избяга? Остави го при неговите петима пазачи! Ти имаш само две ръце и две очи, а техните са десет.
— Моите две очи струват не по-малко от техните десет, а ти сам знаеш, че двете ми ръце са свършили повече работа от техните. Защо се сърдиш? Преди не казали и ти самият, че Поразяващата ръка добре знае какво прави?
— Това е вярно, но ако идваш, за да се убедиш, че сме бдителни, няма никакъв смисъл да мъкнеш тук и пленника.
— Идвам по друга причина. Ти мислиш ли, че макар и един-единствен воин на юмите ще успее да се измъкне от обкръжения бивак?
— Защо ме питаш, след като знаеш не по-зле от мен, че е невъзможно. Опитат ли се да си пробият път, ще ги застреляме.
— Това исках да чуя. Действай тъй както каза! И ако почувстваш да те обзема чувство на състрадание, потисни го! Колкото повече от куршумите ви улучат своята цел, толкова по-малко работа ще ни остане за после.
— Състрадание ли? — изсмя се язвително той. — А този пес прояви ли състрадание към децата ми? Ако не се беше появил ти да ги спасиш, той щеше да ги убие. Как може тогава да ти хрумне да ми говориш за състрадание? Докато на този свят има живи мимбренхоси, никой юма няма да намери при тях състрадание.
Той се извърна, заплю в лицето Голямата уста и се отдалечи. Съдейки по впечатлението, което решителното и яростно поведение на Силния бизон несъмнено направи на вожда на юмите, реших, че вече е време да му позволя да говори.
— Сега пак можеш да приказваш. Вече знаеш, че воините на мимбренхосите са по-многочислени от твоите. Показах ти какви позиции са заели. Всичките им пушки са готови за стрелба. Много от хората ти ще умрат още при първия залп, а другите могат да спасят живота си само като се предадат.
— Те ще си пробият път!
— През нашата гъста верига? И сам не го вярваш.
— Убеден съм в това. Ако най-неочаквано се втурнат на конете си в галоп срещу вас, навярно куршумите ви ще улучат неколцина от тях, но другите ще избягат.
— На конете си? Че къде са те?
— Ей там — отвърна той, посочвайки към мястото, където на лунната светлина се виждаше пасящото стадо.
— Там, да там! Но къде е бивакът ви? Нима Докато вървяхме не забеляза, че конете ви с хитрост са отведени доста настрани?
— Уф! — слисано възкликна Голямата уста, понеже едва в този момент откри тази промяна.
— Погледни натам и сам се убеди, че нашите воини се намират между твоите юми и конете им! Значи съвсем напразни са надеждите ти, че обградените хора ще успеят да разкъсат веригата ни.
Той замълча и заби поглед в земята. Едва след известно време пак вдигна глава.
— Ако мимбренхосите започнат веднага да стрелят, това ще е чисто убийство, понеже моите воини нищо не подозират.
— Нали ти нападна и разруши селата на мимбренхосите? Те нищо не знаеха за вашия грабителски поход и също нищо не подозираха. Нима не се канеше да убиеш двамата сина и дъщерята на Силния бизон? Те не знаеха, че се намират в долината и нищо не подозираха. Нима не нападна, не ограби и не опожари Асиенда дел Аройо и нима не нареди да избият мнозина от обитателите й? И те нищо не знаеха за намеренията ти, и те нищо не подозираха. Това че противниците ти не са подготвени и нищо не подозират, за теб не е причина за пощада. Следователно и за мен няма да е! Като оставим настрана грабежа и плячкосването, извършеното от вас е многократно подло убийство и ако решим да ви избием, това ще е справедливо наказание за вашите позорни престъпления. Можеш ли да ми възразиш макар и с една дума?
Вождът нищо не каза, затова замълчах и аз. Луната се бе издигнала вече в зенита си и хвърляше меката си сребриста светлина върху бивака на юмите. Виждаха се отделните воини да лежат на земята. Изпълненият с боязън поглед на Голямата уста напрегнато се взираше ту надясно, ту наляво, ту направо. Той напрягаше ума си, за да намери някакъв спасителен изход и аз не прекъснах размислите му, понеже трябваше сам да стигне до заключението, което ми се искаше да му внуша. Ето че по едно време той внезапно изпъна врат.
— Уф! Сега, ей сега! — полугласно възкликна той. Проследих посоката на погледа му. Тя водеше към бивака, където видях, че един от юмите бе станал и се оглеждаше на всички страни. Воинът не откри конете там? където всъщност трябваше да се намират, а доста далеч от лагера. Той забеляза и нашите животни. Макар че те стояха поединично и образуваха полукръг, чиято правилност всъщност би трябвало да му направи впечатление, изглежда у индианеца не се породиха никакви подозрения и той просто ги взе за коне на юмите, понеже не събуди никого, а се отдалечи от бивака в посока на мястото, където в момента пасеше най-голямата група животни. Юмът си мислеше, че там ще намери двамата пазачи, и искаше да им обърне внимание на тяхната небрежност.