— Хмм! Може би ще го направя, понеже съм християнин и ми е неприятна мисълта за смъртта дори на най-върлия ми неприятел.
— Тогава побързай и не ме карай да чакам по-дълго!
Явно той се беше разбързал повече отколкото преди малко бих сметнал за възможно. Аз обаче продължих най-невъзмутимо:
— Най-напред трябва съвсем сигурно да знам какво да очаквам от теб. Ти искаш тайно да ви пусна да избягате, а в замяна ми обещаваш, че сега воините ти доброволно ще се предадат. Така ли?
— Да, да!
— И без да ме лъжеш ще ми обясниш всичко за споменатите двама бледолики с такива подробности, че ще мога да прозра намеренията им?
— Да.
— Тогава ела да отидем при Силния бизон и Винету, за да им кажеш, че ще изпратиш до твоите воини заповедта да се предадат.
— Да я изпратя ли? Смяташ при тях да отиде някой вестоносец? Но моите воини се подчиняват само на мен и няма да обърнат никакво внимание на думите на някакъв си пратеник.
— Не аз, а ти ще си виновен, ако те не обърнат внимание на твоя заповед, която им изпратиш по някой човек. Би трябвало да им внушиш по-голямо уважение към себе си, както и безпрекословно подчинение на заповедите ти, независимо дали са дадени лично, или не.
С искането да пусна самия него да отиде при воините си той явно преследваше някаква коварна цел. Щом разбра, че оставам неумолим, Голямата уста отстъпи, но възрази следното:
— Как можеш да искаш от тях да се подчинят на някакъв си пратеник от мимбренхосите?
— Нима някой е казал, че той ще е мимбренхо? Да не би ти да си единственият наш пленник? Воинът, когото заловихме с теб, язди заедно с нас двамата и видя броя на нашите хора. Двамата пазачи на конете ви, които доведох, обходиха с мен цялата верига от постовете ни в равнината и знаят не по-зле от теб, че твоите юми са загубени ако ни принудят да използваме пушките си. Изпратя ли тези трима мъже да отидат в бивака ви да отнесат там твоята заповед, аз съм убеден, че непременно ще им повярват.
— Добре, съгласен съм. Заведи ме при тримата пленници!
— Почакай още малко!
Отидох с него до най-близкия пост и му наредих да потърси Силния бизон и Винету и да им каже, че Голямата уста е готов да подкани воините си да сложат оръжие. После се върнах с вожда на юмите до другата страна на гората, където бяха пленниците. В мое присъствие той трябваше да им даде съответната заповед и аз много внимавах докато им обясняваше съображенията си да не би коварно да им подхвърли някоя опасна за нас дума. Съвсем тихо, за да не го чуят пазачите мимбренхоси, той им съобщи и обещанието ми после тайно да освободя всички пленници. И накрая с натъртване добави:
— Нали всички знаете, че Поразяващата ръка винаги държи на дадената дума! Никога не е нарушавал обещанията си.
— Ще изпълня всичко, каквото съм ви обещал — потвърдих аз. Освободихме краката на тримата, докато ръцете им все още оставихме вързани. Когато заедно с тримата юми и техния вожд се върнахме в ограденото от нашите постове място, с нас дойдоха и двама от петимата пазачи. Там намерих Винету и Силния бизон. Приближих се до тях. На вожда на мимбренхосите явно е било много трудно да повярва на моята вест и щом ме видя с припрени крачки той побърза да ме посрещне.
— Вярно ли е, че това куче на юмите ще ни предаде хората си заедно с оръжията им?
— Да.
— Тогава ти или си извършил цяло чудо, или в тази работа има някаква измама, която не си успял да прозреш. Нека Поразяващата ръка внимава!
След него със спокойния си глас се обади Винету.
— Никой от юмите не може да измами Олд Шетърхенд. Голямата уста остава при нас, а тримата други юми навярно ще отнесат заповедта му в бивака, а?
— Така е — кимнах аз.
— Те знаят ли какво точно да кажат там?
— Трябва да им заповядам само още две неща.
— Какво още? — побърза да попита Голямата уста, който се опасяваше да не би да поставя някакви нови неизгодни за него условия.
— Нещо много просто, което досега не беше споменавано, понеже се разбира от само себе си. Преди малко ти и без друго се беше разбързал толкова, че едва ли ще имаш нещо против, ако поискам воините ти да се подчинят на твоята заповед, без много- много да се колебаят и бавят.
— Какъв срок ми даваш?
— Половин час. Няма да се откажа от това условие и вярвам, че ще се съгласиш с него.
— Принуден съм. Но ти спомена за две неща. Кое е второто?
— Отнася се за предаването на оръжията. Веднага щом воините ти заявят, че ще се подчинят на заповедта ти, ще накарам нашите мимбренхоси да образуват кръг близо до лагера ви. Всеки от юмите трябва да влиза в него поединично, да оставя оръжията си и после незабавно да се връща при своите. Едва ли ще сметнеш това условие за несправедливо.