— Съгласен съм.
— Е, добре! Но ти заявявам, че всеки юма, у когото намерим някакво скрито оръжие, ще бъде разстрелян като предател.
— Условията ти са твърде сурови! Да предадем всичките си оръжия! Ами какво ще стане с конете, както и с другите предмети, собственост на моите хора?
— Конете са наши. Освободим ли по-късно някой от вас, то сами ще решаваме дали да му подарим неговото ездитно животно или не. Внимателно ще прегледаме всичко друго, каквото притежавате. Нямаме намерение да се обогатяваме с другата ваша собственост. Но ще ви отнемем всичко, което сте ограбили при нападението си над Асиенда дел Аройо и ще го върнем на дон Тимотео. Имаш ли още въпроси?
— Не.
— Тогава нека тримата пратеници тръгват! А ти ще седнеш ей тук и няма да мърдаш от мястото си, преди да сме ти разрешили.
Юмите се отдалечиха, за да изпълнят неприятната си задача. Голямата уста се настани на земята, а по мой знак от двете му страни заеха местата си двамата пазачи, които нямаше да го изпускат из очи. Погледнах часовника си, понеже в случай че след изтичането на половин час все още не бяхме получили отговор, имах намерение първо да дадем няколко предупредителни изстрела и едва тогава да наредя да стрелят на месо.
Както видяхме, червенокожите стигнаха бивака и разбудиха спящите хора. Отначало настана голяма суматоха, после юмите се скупчиха в тесен кръг около пратениците, а след не повече от минута проехтя яростен рев. Вестоносците бяха изпълнили поръчението си. Резултатът беше напълно според очакванията ни — сред индианците настана необикновено силно вълнение, което всъщност представляваше единственият наистина опасен миг за нас. Ако този критичен момент се разминеше без в раздразнението си юмите да се увлекат да започнат необмислени враждебни действия, успехът ни беше сигурен.
Заедно с Винету и вожда на мимбренхосите се отдалечих малко от Голямата уста, за да не може да чува разговора ни. Когато откъм неприятелския лагер се разнесе онзи гневен рев, Силния бизон предупреди:
— Ей сега юмите ще ни връхлетят. Личи си по крясъците им. Но ние ще ги посрещнем както трябва.
— Само в момента изглежда така — отвърнах аз. — Щом разберат, че са обградени, Ще си подвият опашката.
— Не ми се вярва. Юмите заспаха с мисълта, че на зазоряване ще ни нападнат и унищожат. А ето че сега след като се събудиха,. научават, че са обкръжени и трябва да се предадат. Почти сигурно е, че във възбудата си ще грабнат оръжията.
— Бързо ще се вразумят, понеже им изпратих такова известие, което ще ги успокои и ще им даде надежда.
— Да не би да си им дал надежда, че ще ги освободим?
— Да. Всички воини, а също и вожда им?
— На него специално му обещах.
— Да не си луд? Никога няма да дам съгласието си!
— Не ми е необходимо. Обещах им и нещо повече.
— Нещо повече ли? Какво?
— Тайно да освободя Голямата уста и всичките му хора, като им прережа ремъците.
— И това ли им обеща? И това ли? — яростно ми извика той. — Как можеш без съгласието ни да…
Вождът на мимбренхосите не успя да продължи, понеже Винету така го стисна за ръката, че от болка той забрави какво искаше да каже. А апачът на свой ред го попита:
— Защо Силния бизон се е развикал като някоя старица, която има зъбобол? Да не би да иска Голямата уста да чуе за какво говорим? Да ти е казвал някой, че Олд Шетърхенд е постъпил необмислено когато и да било? Щом веднъж е дал някакво обещание, той сигурно ще го изпълни. Или някога си чувал моят бял брат да е давал на някой червенокож или бял дума, която после да е нарушавал?
— Поразяващата ръка винаги изпълнява обещанията си.
— Ако са изпълнени условията, при които ги е дал… — Тъй! Условията! — все още разгневено промърмори вождът. А после заядливо ми се сепна: Запази условията за себе си! Хич не искам и да ги знам!
С тези думи той сърдито ми обърна гръб, отдалечи се малко и се тръшна в тревата. По лицето на Винету се плъзна лека усмивка, ала той нищо не каза. Тъй като смятах, че му дължа известно обяснение, аз подхвърлих:
— Дадох това обещание, защото знаех много добре…
— Pshaw! — прекъсна ме той. — Каквото направи Олд Шетърхенд е добро. Не е необходимо да ми се извинява. Знам, че ще надхитри вожда на юмите, защото той се кани да го измами. Силния бизон е храбър воин, но мислите му не стигат по-надалеч от хвърления томахок. Гневът му бързо се разпалва, ала и бързо угасва. Сърцето му е добро. Той ще помоли Олд Шетърхенд да му прости.