Мариса Мейър
Крес
Лунни хроники #3
На Джоджо, Меган и Тамара
Книга първа
Когато беше малко момиче, вещицата я заключи в кула, която нямаше ни врати, ни стълбище.
Глава първа
На всеки шестнадесет часа сателитът изпълваше една цяла обиколка около Земята. Но затворът предлагаше гледка, от която дъхът секваше, и при това съвсем безплатно: необятни сини океани, спирали от облаци и изгреви, от които половината свят пламваше в пожари.
В началото, когато я изпратиха в затвора, тя от всичко най-много обичаше да трупа възглавниците върху писалището, което беше заковано за стената, после да покрие с чаршафите екраните и така да си устрои една мъничка ниша. После почваше да си фантазира, че уж не е на никакъв сателит, а това всъщност е малък кораб, поел към синята планета, и тя съвсем скоро ще кацне, ще стъпи навън върху истинска земя, ще усети истинските лъчи на слънцето, ще помирише истинския въздух.
Часове наред момичето се взираше в континентите и си представяше какво е усещането да изпита всичко това. Но от друга страна, то всячески се опитваше да избегне гледката към Луна. Имаше дни, в които сателитът й минаваше толкова близо, че Луната изпълваше всичко пред погледа. Дори огромните, проблясващи куполи се виждаха на повърхността, а също и искрящите градове на лунитяните, където и тя някога, много отдавна, бе живяла. Някога, още преди да я прогонят в заточение.
Като беше малко момиче, Крес все се криеше от Луната в тези мъчително дълги часове. Понякога се затваряше в банята, където, за да се разсее, сплиташе косата си на сложни плитки. Друг път се мушваше под писалището и почваше да си пее приспивни песни, додето се унесе в дълбок сън. Но се случваше и да си представя, че има баща и майка, че и те участват с нея в измислените й игри, четат й приключенски романи, любящо отместват косата от челото й, докато накрая… докато накрая Луната най-сетне отново потъваше зад щита на Земята и Крес бе вън от опасност.
И дори сега в тези часове Крес изпълзяваше под леглото, за да дремне там, да почете, да съчинява песни в главата си или да си измисля сложни кодове. И все така никак не обичаше да поглежда към лунните градове, защото тайничко се опасяваше, че ако съзре лунитяните, те също ще погледнат нагоре, отвъд изкуственото небе, и ще я видят. Вече повече от седем години този кошмар не спираше да я преследва.
Но в този час сребристият лунен хоризонт бавно пълзеше към крайчеца на прозореца и Крес дори не поглеждаше натам. Защото в този час стената от невидими екрани показваше невиждан досега кошмар. Свирепи думи се изливаха в новините, снимките и видеозаписите се размиваха пред погледа й, докато тя прехвърляше новините набързо, без да смогне да ги прочете.
Четиринадесет града по целия свят са били нападнати.
Двучасовото клане е донесло смъртта на шестнадесет хиляди земни жители.
Най-жестоката сеч от третата ера.
Мрежата беше залята от ужасни картини. Мъртвите жертви лежаха по улиците с раздрани кореми, а кръвта им капеше в канавките. Виждаха се свирепи създания, които приличаха на хора, със засъхнала кръв по брадичките, под ноктите, отпред по ризите им. Крес прегледа набързо всички, като стискаше устата си с ръка. Истината бавно изплува и тя взе да се задъхва от ужас.
За всичко беше виновна тя.
Месеци наред забулваше лунните кораби от земните радари и като послушен лакей, какъвто си беше, безропотно изпълняваше заповедите на господарката Сибил. Сега вече научи какви чудовища са се спотайвали на тези кораби. И чак сега проумя какви са били кроежите на Нейно Величество през цялото това време, но вече беше късно.
Шестнадесет хиляди мъртви земни жители.
Земята е била нападната изневиделица, и то защото тя не бе проявила достатъчно смелост, че да откаже да изпълни волята на господарката си. Беше си свършила работата, а сетне си беше затворила очите.
Крес отвърна поглед от картините на труповете и касапницата и съсредоточи вниманието си върху друга новина, която заплашваше да докара още ужаси.
Императорът на Източната република — Каито, бе приел да се ожени за лунната кралица Левана и така бе сложил край на нападението. Кралица Левана щеше да стане новата кралица на Републиката.
Слисаните земни журналисти се надпреварваха да изложат мненията си относно дипломатическото, но противоречиво уреждане на нещата. Някои бяха разгневени и твърдяха, че Земният съюз трябва да се готви за война, а не за сватба. Но други побързаха да оправдаят съюза. С едно завъртане на пръстите си по тънкия, прозрачен екран Крес увеличи звука на речта на някакъв мъж, който на дълго и широко говореше за потенциалните ползи. Край на нападенията, край на спекулациите кога ще има нападение. Земята ще се научи да разбира лунната култура. Двете планети ще споделят напредъка си в технологиите. Ще станат съюзници.