Може да се каже, че никой не знаеше нищо със сигурност.
Освен Крес. Тя знаеше истината за престъпленията на Карсуел Трън, за съдебния му процес, за бягството му — или поне онези части, които бе съумяла да сглоби с помощта на видеонаблюдението и показанията на пазачите, които са били на смяна.
Всъщност Крес беше убедена, че знае повече за Карсуел Трън от всеки друг жив човек. В живота й никога не се случваха нови, необикновени неща и така Трън се беше превърнал за нея в обект на възхищение. Отначало явната му алчност и безразсъдство я бяха отблъснали. Когато беше дезертирал от армията, Карсуел бе изоставил в безизходица на остров в Карибско море една дузина кадети и двама командващи офицери. От частен колекционер в Източната република беше откраднал колекция от скулптури на богини от втората ера. Беше взел назаем сбирка от венецуелски кукли на сънищата от един музей в Австралия, които може би никога отново нямаше да бъдат изложени за публиката. Освен това имаше и сведения, че Трън неуспешно опитал да ограби една млада вдовица от Източната република, която притежавала голяма колекция от антични бижута.
Крес бе продължила да се рови още по-надълбоко, запленена от саморазрушителния път на Трън. За нея това беше като да наблюдава сблъсък между астероиди — не можеше да откъсне очи от гледката. И тогава в проучването й започнаха да изпълзяват странни парадокси.
Трън на осем години. В продължение на четири дни в Лос Анджелис царяла паника, след като някой освободил от зоологическата градина един много рядък тигър от Суматра. На охранителната камера в клетката се видяло как малкият Карсуел, който бил на посещение там с класа си, отваря вратата. На властите след това той казал, че тигърът му се видял опечален заключен в клетката си и затова Трън не съжалявал за постъпката си. За щастие, никой не пострадал и тигърът също бил добре.
На единадесет години. В продължение на седмица Карсуел Трън бил отстранен от училище, защото се сбил с три момчета от класа си. Според доклада на мед-дроида в училището той бил опердашен от съучениците си. После като го разпитали, издал, че едно от момчетата било откраднало портскрийна на момиче на име Кейт Фалоу. Карсуел се опитал да го върне на момичето.
На тринадесет години. Родителите на Трън подали жалба в полицията, защото били ограбени — през нощта от кутията с бижутата на майка му изчезнала диамантена огърлица от втора ера. Огърлицата била проследена и се разбрало, че била обявена за продан по мрежата и неотдавна била закупена за четиридесет хиляди униви от купувач в Бразилия. Продавачът, естествено, бил самият Карсуел, който все още не бил сварил да изпрати огърлицата. Той се видял принуден да върне парите и официално да се извини. В извинението си, което станало обществено достояние, за да не щукнат и на други деца същите идеи, Трън казал, че се е опитал единствено да събере пари за местната благотворителна организация, раздаваща на възрастните хора андроиди помощници.
Един след друг случаите се изпречваха на вниманието на Крес. Кражба, буйство, провинение, отстраняване от училище, мъмрене от полицията. Но дадяха ли му шанс да обясни, Карсуел Трън винаги имаше причина. Достойна причина. Причина, дето спираше сърцето на Крес, ускоряваше пулса й, будеше възхитата й.
Както слънцето се издигаше над хоризонта на земята, така и нейните впечатления започнаха да се менят. Карсуел Трън съвсем не беше безсърдечен негодяй. Опиташе ли се да го опознае човек, виждаше, че той беше рицар, изпълнен със състрадание. Беше героят, за когото Крес бе мечтала през целия си живот.
Щом Крес направи това откритие, Карсуел Трън започна да изпълва мислите й във всеки момент, в който беше будна. Тя си мечтаеше за дълбока връзка между душите им, за страстни целувки, за дръзки приключения. Не се съмняваше, че стига да се срещнат само веднъж, и той щеше да изпита същото чувство. Тяхната любов щеше да прилича на онази епична любов, която се появяваше на бял свят с взривна мощ и цяла вечност гореше, нажежена до бяло. Онази любов, която ни времето, ни разстоянията, ни дори смъртта можеха да разделят.