— В това число и Каи — рече Синдер.
Моторът на кораба взе да пърпори и стените му се разтресоха.
— Имаш право. Не можем да рискуваме живота му.
— Но пък бихме могли да кажем на света, че Левана е измамница, убийца. — Синдер сложи ръце на кръста. — И бездруго на всички вече е известно, че кралицата е чудовище. Трябва само да им покажем, че ако тя стане императрица, смъртна опасност ще грози живота на всички.
Глава пета
— Четвърти екран — рече Крес и присви очи към дъската с фигурите, — скок на… Д5 — и без да дочака анимираният шут да се преметне на новата си позиция, Крес насочи вниманието си към другата игра. — Пети екран. Вземи рубините и кинжалите. Откажи се от короните.
Екранът светна, но момичето вече бе минало на следващия.
— Шести екран. — Тя замълча и взе да дъвче крайчетата на косата си. Дванайсет редици с числа запълваха екрана — някои кутийки бяха празни, други бяха оцветени в различни цветове и шарки. Умът на Крес се завърза на фльонга от едно уравнение, което и тя не беше сигурна дали ще може да сметне втори път. И тогава загадката й се проясни, отговорът изгря ясно като Луната над Земята — 4 Жълто на 3А. 7Б е черно 16. 9Г е черно 20. — Таблицата се стопи и на нейно място се появи певец от втора ера, който пееше придиханно на микрофона, а публиката бурно аплодираше.
— Поздравления, како — рече малката Крес. — Печелиш играта!
Но победата на Крес не трая дълго. След като се обърна на една страна, тя направи нов анализ на първата игра и видя хода на малката Крес, който беше направила след нейния последен ход. Гордостта й понесе съкрушителен удар. Крес се бе окупирала в ъгъла.
— Първи екран — измърмори тя, преметна косите си през едното рамо и разсеяно взе да омотава мокрите им краища около пръстите си. След пет намотки победата й на шести екран беше забравена. Малката Крес бе на път да спечели тази игра.
Крес въздъхна и направи единствения възможен ход, но след него малката Крес незабавно изпрати царя си към центъра на холографския лабиринт, за да вземе златната чаша. Появи се един ухилен шут и погълна остатъка от играта.
Крес изпъшка, отмести косата от врата си и зачака задачата, която по-малкото й Аз щеше да й избере наслуки.
— Спечелих! — възкликна малката Крес, щом холографът се скри обратно в екрана. Останалите игри автоматично се заключиха. — Дължиш ми десетминутен кънтри-уестърн танц, а след него и тридесет клякания с подскоци. Хайде, давай!
Крес изви очи. Искаше й се да не е била толкова дяволита, когато е записвала гласа си. Но направи, каквото се искаше от нея, и стана от леглото. В това време на всички екрани се появи мъж с мустаци и висока шапка, затъкнал пръсти в гайките на панталоните си.
Преди две-три години Крес разбра, че жилището не й предлагаше кой знае какви възможности за раздвижване, и взе, че полудя по спорта. Към всички игри инсталира програма, която избираше измежду най-различни упражнения, и всеки път, щом изгубеше на някоя игра, трябваше да прави упражненията. Крес честичко съжаляваше, че е сложила програмата, но пък без нея досега да беше се сраснала със стола си. А и, честно казано, танците и йогата й допадаха. Но кляканията с подскоците никак не ги обичаше.
Китарите тъкмо издрънчаха, за да възвестят началото на кънтрито, когато силен звън отложи неизбежното. Затъкнала палци, все едно имаше гайки на колана, Крес обходи с поглед екраните.
— Какво става, малка Крес?
— Получихме молба за директна връзка от неизвестен потребител: Механик.
Стомахът й се обърна, сякаш току-що бе направила задно премятане.
Механик!
Крес нададе вик и от бързане почти се прекатури върху най-малкия екран. Набързо въведе кода за прекратяване на спортните занимания, провери защитната система и настройките за поверителност и го видя: запитване за директна връзка заедно с най-невинния въпрос:
Приемате ли връзката?
С пресъхнала уста Крес приглади косата си с длани.
— Да! Приемаме!
Прозорецът изчезна, екранът почерня и след това…
След това…
Там се появи той.
Карсуел Трън.
Бе се изтегнал удобно на креслото, а подметките на ботушите му се мъдреха току пред екрана. Трима души стояха точно зад него, но Крес виждаше единствено сините очи, които се взираха право в нея и започваха да се пълнят с онова секващо дъха благоговение, което чувстваше и тя самата.