Същото възхищение.
Същото омагьосване.
Деляха ги два екрана и необятното празно пространство. Но Крес чувстваше как връзката помежду им се кове от този поглед. Връзка, която не можеше да бъде разрушена. Очите им се срещаха за първи път, но от израза на истинско смайване на лицето Трън тя разбра, че и той изпитва същото.
Руменина плъзна по страните й. Ръцете й затрепераха.
— Майчице мила! — пророни Карсуел Трън, свали краката си на пода и се наведе напред, за да я разгледа по-отблизо. — Това цялото нещо само коса ли е?
Връзката се скъса, фантазията за съвършения миг истинска любов се разпадна в пространството. Неочаквана, съкрушителна паника стисна Крес за гърлото. Тя изпищя, скри се от камерата и се хвърли под писалището. Гърбът й се удари в стената глухо, та чак зъбите й щракнаха. С пламнало лице и гръмовно блъскащо сърце Крес се сгуши там и огледа стаята — стаята, която виждаше и самият Трън: завивките на леглото бяха смачкани, а от всички екрани мустакатият мъж я приканваше да сграбчи въображаемия си партньор и да го завърти във вихрен танц.
— Ама къде се изпари това момиче? — чу се от екраните гласът на Трън.
— Кажи ми честно, Трън. — Момичешки глас. Лин Синдер? — Замисляш ли се някога какво ще кажеш, преди да си отвориш устата?
— Че какво толкова съм казал?
— Това цялото нещо само коса ли е?
— Ама ти видя ли я? Косата й прилича на кръстоска между гнездо на сврака и кълбо прежда, раздърпано от леопард.
Удар на сърцето й.
— Леопард ли?
— Това беше първата голяма котка, която ми дойде на ума.
Крес побърза да посреши с пръсти сплетените коси около ушите си. Косата й не беше подстригвана, откакто я бяха затворили на сателита, и вече стигаше под коленете й. Сибил никога не донасяше остри предмети на сателита, а и Крес отдавна бе престанала да сплита грижливо косата си. Че кой ли щеше да я види?
Ах, да беше си пооправила малко косата тази сутрин. Да беше си сложила роклята без дупка в яката. Беше ли си измила зъбите след закуската? Не помнеше да ги е мила. Сигурна беше, че между зъбите й сега е пълно с остатъци от спанак и от сушените вакуумирани яйца по флорентински.
— Остави на мен да говоря с момичето.
Шум от преместване.
— Ехо? — друго момиче. — Знам, че ме чуваш. Извинявай, но приятелят ми си е такъв — плещи ги, без много да мисли. Не му обръщай внимание.
— Той и на нас ги говори едни, но ние не му обръщаме внимание — каза първият момичешки глас. Крес взе да търси огледало или някакъв предмет, който да й свърши същата работа.
— Трябва да поговорим с теб. Аз съм… Аз съм Синдер. Механикът, който поправи андроида. Помниш ли?
С опакото на ръката си Крес удари, без да иска, коша с дрехите. Кошът се удари в стола на колелца, а той се плъзна през стаята, стигна до средата и се блъсна в отсрещното бюро. Наполовина пълната чаша с вода се залюля заплашително. Крес замръзна на място, очите й се разшириха, докато чашата се накланяше право към диска, който съхраняваше малката Крес.
— Ехо? Не улучихме ли подходящ момент?
Лека-полека чашата спря да се клати и застана неподвижно. Нито една капчица не се бе разляла. Крес въздъхна.
Тази среща трябваше да премине по друг начин. Другояче си я беше представяла стотици пъти. Какви думи изричаше тя в мечтите си? Как се държеше? Къде беше останала онази Крес?
Срамът от кънтританцьора (обърнете се с лице към партньора си и се завъртете) я изгаряше. Мислеше само за него, за косата си, дето била като гнездо на сврака, за потните си длани, за оглушителното биене на сърцето си.
Крес стисна очи, насили се да се съсредоточи, да мисли. Тя не беше глупаво момиче, което се е скрило под писалището си. Тя беше… беше…
Актриса!
Величествена, спокойна, даровита актриса. Облечена в рокля с пайети, които блещукаха като звезди, рокля, заслепяваща всеки, който я зърнеше. Не биваше да поставя под съмнение силата си да омайва обкръжението си, както чародеите никога не поставяха под съмнение способността си да манипулират тълпата. Тя бе ослепителна. Бе…
Все така свита под бюрото.
— Чуваш ли ме?
Изпръхтяване.
— Да, всичко се развива просто чудесно. — Карсуел Трън.