Крес трепна, но дишането й вече се успокояваше и тя все по-плътно се обгръщаше във фантазията си.
— Всичко тук е декор — промълви тихичко на себе си, така че да не чуят. Представи си всичко ясно. Това не беше нейната стая, не беше храмът, затворът й. Това беше сценичен декор, имаше камери, прожектори, множество режисьори, продуценти, асистенти андроиди, които се въртяха насам-натам.
А тя беше актриса.
— Малка Крес, сложи спортната програма на пауза, моля те.
Екраните замръзнаха, стаята утихна и Крес изпълзя изпод писалището си.
Пред монитора седеше Синдер, а над рамото й надничаше Карсуел Трън. Крес му хвърли бърз поглед, колкото да улови извинителната му усмивка, но от нея сърцето й само подскочи още по-уплашено.
— Здравей — заговори Лин Синдер. — Извинявай, че така те стреснахме. Помниш ли ме? Приказвахме преди две седмици, в деня на коронацията и…
— Д-да, помня те, разбира се — запъна се Крес. Коленете й затрепераха, докато тя бързешком придърпа стола към себе си и седна в него. — Слава богу, че си добре. — Тя се застави да не отмества очи от Лин Синдер. И да не поглежда към Карсуел Трън. Успееше ли да се стърпи да не го погледне втори път, щеше да съумее да се справи. Щеше да издържи. Но изкушението да закове поглед върху лицето му не я напускаше, теглеше я към него.
— Благодаря ти — отвърна Синдер. — Не бях сигурна дали… Всъщност, ти следиш ли новините от Земята? Знаеш ли какво се случи след като…
— Всичко знам.
Синдер замълча. Крес осъзна, че думите й излязоха някак набързо от устата й, и си напомни, че щом ще играе такава изискана роля, трябва да говори ясно. Затова поизправи стойката си и обясни:
— Следя всички новини. Известно ми е, че са те забелязали във Франция. Проследих кораба ви и така разбрах, че не е бил унищожен, но не знаех добре ли си, ранена ли си, не знаех нищо за това, което се е случило. Опитах се да осъществя връзка с ДИРКОМА, но ти все не отговаряше. — Тя мъничко се посви; пръстите й връзваха оплетената й коса. — Доволна съм, че си жива и здрава и всичко е наред.
— Да, Синдер е добре, всички сме живи и здрави и на никого нищо му няма — намеси се Трън и се облакъти на рамото на Синдер. После се приведе към екрана със свъсени вежди. Неизбежно беше да не срещне очите му. От устните й се изтръгна неволен писък, какъвто никога преди не бе издавала. — Какво каза току-що? Че си успяла да проследиш кораба ни, това ли каза?
Крес отвори уста, но почти веднага я затвори, защото от нея не излезе ни звук. Накрая едва съумя да кимне. Трън я изучаваше с присвити очи, като че се мъчеше да определи дали лъже. Или пък просто беше малоумна. Крес жадуваше да изпълзи обратно под писалището си.
— Гледай ти! — провлачено изрече той. — Я повтори за кого работиш.
Ти си актриса. Актриса!
— За господарката — Крес произнесе с мъка думата. — Господарката Сибил. Тя ми заповяда да ви открия, но аз още нищо не съм й казала. И няма да й кажа нищо, затова не бива да се безпокоите. Аз… Откакто ви намерих, обърквам сигналите на радарите и внимавам спътниците за наблюдение да гледат в другата посока, когато минавате край тях. Общо взето, с ей такива неща се занимавам. Затова и никой друг няма да може да ви намери. — Момичето се поколеба, осъзнавайки, че четири лица я зяпаха, като че цялата й коса изведнъж бе опадала. — Сигурно сте забелязали, че все още не са успели да ви пипнат.
Синдер повдигна вежди и плъзна поглед към Трън, а той неочаквано се разсмя.
— А ние през цялото време си въобразявахме, че Синдер прави някаква чародейска магия на другите кораби! А то си била ти!
Синдер се намръщи, а Крес не можа да реши към кого от двама им бе насочено раздразнението й.
— Май трябва да ти благодарим от все сърце за свършената работа.
Крес сви неловко рамене.
— Не беше кой знае каква философия. Най-трудната част беше да ви открия, но с тази работа можеше да се справи всеки. Иначе лунитяните открай време промъкват корабите си през галактиката, без да бъдат засечени от радарите.
— Цената, обявена за главата ми, ще стигне да си купя Японската провинция — рече Синдер. — Ако работата беше толкова лесна, досега някой друг щеше да ни е открил. Благодаря ти.
По врата на Крес полази руменина. Трън мушна Синдер по ръката.
— Разтопи я с ласкателствата си. Добра стратегия.
Синдер изви очи.
— Виж, причината да се свържем с теб е, че ни трябва помощта ти. И то далеч повече, отколкото си мислех отначало.