Тя стисна очите си.
— Не съвсем.
— Добре, в голяма степен.
Синдер поклати глава.
— Не, ти не разбираш. Най-много от всичко се боя, че… колкото повече се боря срещу й, колкото по-силна ставам, толкова повече заприличвам на нея.
Каи седна и се отдели от нея, колкото да я погледне в лицето, но без да я пуска.
— Ти не се превръщаш в Левана.
— Сигурен ли си? Защото днес манипулирах твоя съветник и доста стражи. Манипулирах Вълка. Аз… убих един полицай във Франция. И още хора щях да убия, ако се бе наложило, хора от твоята армия. И дори не знам дали се чувствам виновна за това, защото има толкова начини да се намери оправдание. Всичко е за доброто на хората, нали? Жертви са нужни. А освен това и огледалата, толкова, толкова е глупаво, но те… Започвам да разбирам защо ги мрази толкова. А днес… — Синдер потрепери. — Днес измъчвах чародейката й. Не просто я манипулирах. Измъчвах я. И това почти ми достави удоволствие.
— Синдер, погледни ме. — Той взе лицето й в дланите си. — Знам, че си уплашена. И имаш всички основания да бъдеш уплашена. Но ти не се превръщаш в кралица Левана.
— Ти няма как да знаеш.
— Да, но знам.
— Тя ми е леля.
Той приглади назад косата й.
— Да, а моят прадядо е подписал Закона за киборгите. Но ето, виж нас.
Тя облиза устните си. Да, ето ги двамата заедно.
— Хайде повече да не говорим за роднинството ти с Левана. Защото технически погледнато, аз все още съм сгоден за нея, а това е доста необикновено обстоятелство.
Синдер се разсмя, макар и изтощено, макар и само да потисне писъка отвътре, докато Каи отново я обгърна с ръцете си. Главоболието й взе да преминава. На негово място се появи силата, която й предаде пулсът на сърцето му, а също и някаква нова деликатност, когато стоеше допряна до него.
Беше почти крехка.
Почти в сигурни ръце.
Почти като принцеса.
— Няма да кажеш на никого, нали? — промърмори тя.
— Няма.
— А ако изляза някоя лоша принцеса?
Каи вдигна рамене.
— На хората на Луна не им трябва принцеса. Трябва им революционер.
Синдер сбърчи чело.
— Революционер — повтори тя. Това й се нравеше повече от „принцеса“.
Вратата се отвори.
Синдер и Каи се сепнаха, отдалечиха се, Каи се изправи.
Крес се спря на вратата, останала без дъх и зачервена.
— Съжалявам, но новините… Левана…
— Знам — Синдер се насили да стане. — Научих за Фарафра.
Крес поклати глава с обезумели очи.
— Не е само Фарафра. Корабите им зариват Земята, всеки континент. Хиляди войници нападат градовете. Но от другите й войници. — Момичето потрепери толкова силно, че трябваше да се улови за рамката на вратата. — Приличат на животни, като хищници са.
— Какво прави Земята? — попита Каи и Синдер разпозна гласа на лидера. — Защитаваме ли се?
— Опитват се. Всичките шест държави са обявили състояние на война. Започнала е евакуация, армията се събира…
— И шестте ли?
Крес отметна косата от челото си.
— Кон Торин временно е поел ролята на лидер на Републиката… до вашето завръщане.
Тежко мълчание натисна гърдите на Синдер. Тогава Каи се обърна с лице към нея, а тя почувства силата на емоциите му и без да поглежда към него.
— Мисля, че е време да ми кажете за този ваш план.
Синдер стисна ръцете си в юмруци. Възможността да успеят й се бе сторила толкова нищожна, че тя не се бе замислила какви ще бъдат последиците. Беше се надявала, че ще има малко време — поне ден-два. Но сега виждаше, че нямаше да получат отсрочка.
Войната беше започнала.
— Ти сам каза, че на хората от Луна им трябва революционер. — Тя вдигна брадичка и го погледна право в очите. — В такъв случай, аз ще вдигна революция.