— Щом денят е добър, значи най-сетне си изпълнила малката задача, която ти поставих, и поне веднъж от теб е имало полза, Кресънт1. Намери ли киборга?
Крес сведе поглед и заби нокти в дланите си.
— Не, господарке, не съм я намерила.
— Аха. Значи денят изобщо не е добър, нали така?
— Исках само да кажа… Вашата компания винаги е… — Крес замлъкна. После се насили да отпусне стиснатите си юмруци и се осмели да срещне ядния поглед на Сибил. — Тъкмо четях новините, господарке. И си помислих, че годежът на Нейно Величество е повод за радост.
Сибил остави кутията върху спретнатото легло.
— Повод за радост ще имаме чак когато Земята падне в ръцете ни. А дотогава ни чака много работа за вършене, че да си пилееш времето в четене на новини и светски клюки.
Сибил приближи монитора с тайния прозорец, чипа за директна комуникация и доказателствата за измяната на Крес към лунната корона. Крес замръзна. Но Сибил се пресегна край него към друг екран. Той показваше запис на император Каито, който говореше пред знамето на Източната република. С едно докосване екранът изчезна и зад него се разкри металната стена и плетеницата от отоплителни тръби.
Крес бавно въздъхна.
— Надявам се, че си открила все нещо.
Крес се изпъна нагоре.
— Лин Синдер е била забелязана в Европейската федерация в малко градче в Южна Франция към 18:00 часа местно вре…
— Това ми е добре известно. Освен това е отишла в Париж, където е убила един чародей и няколко безполезни войници. Има ли нещо друго, Кресънт?
Крес преглътна и взе да навива косата си като осморка около двете си китки.
— В 17:48 в Рийо, Франция, продавачът в магазин за резервни части за кораби и летателни апарати обнови инвентаризацията на магазина, отписвайки един акумулатор, съвместим с Рампион 214, клас 11.3, но така и не вписа никакво заплащане. Помислих си, че Лин Синдер е откраднала… или пък е използвала обаянието си… — Крес се запъна. Сибил предпочиташе да се преструват, че киборгът е щит. Но те и двете знаеха, че истината беше друга: за разлика от Крес, която си беше истински щит, Лин Синдер бе родена с дарбата на лунитяните. Тя може и да е била потисната в нея, скрита по някакъв начин, но се бе показала съвсем недвусмислено на годишния бал на Републиката.
— Акумулатор ли? — попита Сибил, без да обръща внимание на нерешителността на Крес.
— Да. Той превръща водорода в енергия, за да задвижи…
— Знам какво означава „акумулатор“! — прекъсна я Сибил. — Това ли е единственият ти напредък досега? Научила си, че киборгът поправя кораба си, така ли? Казваш ми, че сега ще бъде още по-трудно да я проследим? Задача, с която не можа да се справиш, докато бегълците бяха още на Земята!
— Съжалявам, господарке. Старая се, но просто…
— Не искам да слушам извиненията ти! През всичките тези години не спирах да увещавам Нейно Величество да ти подари живота, защото вярвах, че ще има полза от теб и ти ще й предоставиш нещо по-ценно дори и от кръв! Нали не съм направила грешка, че те защитавах, Кресънт?
Крес прехапа устни и се въздържа да напомни на Сибил колко много бе направила за Нейно Величество по време на заточението си. Тя бе създала безброй много шпионски системи, с които да следят лидерите на Земята, беше пробила комуникационните връзки между дипломатите, беше заглушила сателитните сигнали, за да могат воините на кралицата да нападнат Земята, без да бъдат заловени, и затова сега ръцете й бяха оцапани с кръвта на шестнадесет хиляди земни жители. Но какво от това? Сибил се интересуваше единствено от провалите й. Крес не бе успяла да открие Лин Синдер и до този ден това бе най-големият й провал.
— Съжалявам, господарке. Занапред ще се старая още повече.
Сибил присви очи. Пред погледа й Крес се почувства като молец, когото бяха заболи на дъска за дисекция.
— Ще остана много разочарована, ако не ми намериш онова момиче, и то в най-скоро време.
— Ще я намеря, господарке, обещавам.
— Добре. — Сибил протегна ръка и я потупа по лицето. Одобрението й беше почти майчинско, но не съвсем. След това тя се обърна и отключи кутията. — А сега — рече Сибил и извади от аптечката една спринцовка с игла, — дай си ръката.
Глава втора
Вълка се отблъсна от щайгите и се хвърли към Синдер. Тя напрегна сили срещу инстинктивната си паника. Всичките й мускули се стегнаха в очакване на следващия удар, при все че Вълка се отнасяше много внимателно с нея.