Но вместо това обърна гръб на екрана и разтърси ръцете и краката си.
— Така, добре. Готова съм да опитаме още веднъж — рече Синдер и зае бойната поза, на която Вълка я беше научил. Но Вълка не помръдна от мястото си до Скарлет и продължи да поглъща лакомо овесената й каша. С пълна уста той сведе поглед към земята и преглътна.
— Лицеви опори.
Синдер отпусна ръцете си.
— Какви ги говориш?
Той махна с лъжицата към нея.
— Не ти трябва бой, за да се поизпотиш едно хубаво. Сега едновременно ще поработим, че да заякнеш в горната част на тялото си и да тренираш ума си. Само не се отнасяй, помни във всеки един миг къде се намираш. Фокусирай се.
Няколко секунди Синдер го гледа свирепо, а после се просна на земята. Беше преброила до единайсет, когато чу как Трън се отлепи от щайгите.
— Някога, когато бях малък, вярвах на приказките, че принцесите си имали корони и давали чаени приеми. Сега обаче, като срещнах истинска принцеса, трябва да си призная, че съм леко разочарован.
Синдер не можа да реши дали Трън иска да я обиди, но в последно време щом чуеше думата принцеса, нервите й се изопваха до скъсване.
Тя изпусна остро дъх и направи точно онова, което Вълка я посъветва — фокусира се и с лекота улови енергията на Трън, когато минаваше край нея на път за пилотската кабина.
Синдер се спускаше към пода за четиринадесетата лицева опора, когато накара краката му да се заковат на място.
— Какво…
Тя се надигна и завъртя в полукръг единия си крак напред. Глезенът й удари Трън по прасците. Той извика и падна по гръб с грухтене. Синдер цялата засия и вдигна поглед към Вълка за одобрение, но той не забеляза, защото двамата със Скарлет се превиваха от смях. Даже острите връхчета на кучешките му зъби стърчаха навън, макар че обикновено Вълка много внимаваше да не ги показва.
Синдер се изправи и подаде ръка на Трън. Дори той се усмихваше, макар че усмивката му бе съпроводена от гримаса, докато разтриваше крака си.
— Щом приключим със спасяването на света, ти ще ми помогнеш да си избера корона.
Глава трета
Корабът на Сибил се откачи от скобата за скачване, сателитът се разтресе и Крес отново остана сама в галактиката. Тя много се измъчваше, че си няма другар, но винаги си отдъхваше, щом Сибил си тръгнеше. А този път дори повече от обичайното. Господарката й я навестяваше на всеки три-четири седмици — толкова често, че да може спокойно да вземе нова кръвна проба. Но откакто бяха почнали атаките на вълците хибриди, тя идваше вече за трети път. Крес не помнеше някога да е виждала господарката си толкова разтревожена — явно беше, че кралица Левана отчаяно искаше да залови момичето киборг.
— Корабът на господарката се откачи — докладва малката Крес. — Искаш ли да си поиграем на нещо?
Ако не беше тревогата й от поредното посещение на Сибил, Крес сигурно щеше да се усмихне — както правеше всеки път, щом чуеше малката Крес да й задава този въпрос. А той й напомняше, че не е съвсем сама, а донякъде си има спътник.
Много отдавна Крес бе научила, че думата сателит произхожда от латински и означава спътник, раболепен слуга и подлизурко. Заради самотата й и трите интерпретации й се бяха сторили иронични, дордето не програмира малката Крес. Тогава разбра всичко.
Сателитът й беше компания. Той изпълняваше заповедите й. Никога не протестираше, не й противоречеше, не я занимаваше с досадни мисли.
— Не сега — рече тя. — Първо трябва да проверим файловете.
— Дадено, како — дойде очакваният отговор. Програмираният отговор. Крес често си бе задавала въпроса дали усещането да си истински лунитянин и да имаш пълен контрол над друго човешко същество беше същото. Понякога си фантазираше, че програмира господарката Сибил с лекотата, с която беше програмирала някога и гласа на сателита си. Как ли щеше да се промени играта, ако господарката й вземеше да изпълнява нейните заповеди, а не обратното.
— Включи всички екрани!
Крес се намираше пред панорамната гледка от невидими екрани — едни големи, други малки, едни поставени върху вграденото писалище, други покачени на стените на сателита и наклонени под такъв ъгъл, че където и да се намираше в кръглата стая, можеше да вижда идеално.
— Скрий новините! — следвайки командата й, всички картини изчезнаха и Крес можа да види през тях голите стени на сателита.