— Покажи папките с данните за: Лин Синдер, Рампион 214, клас 11.3, императора на Източната република, Каито, и на… — Тя замълча, като се наслаждаваше на вълната от очакване, която премина през нея. — Карсуел Трън.
На четири екрана се показа информацията, която Крес бе събрала. Тя седна да прегледа документите, които вече знаеше наизуст.
Сутринта на двадесет и осми август Лин Синдер и Карсуел Трън се измъкват от затвора в Ню Бейджин. Четири часа след бягството им Сибил бе дала заповед на Крес — намери ги! Заповед, която беше дошла от самата кралица Левана, както наскоро стана известно на Крес.
Само три минути й отне да изрови справката за Лин Синдер, но почти цялата информация, която беше намерила, се оказа фалшива — фалшива земна самоличност, която някой беше скалъпил за момиче от Луната. Крес дори не можеше да определи кога Лин Синдер е пристигнала на Земята. Преди пет години тя просто се бе появила от нищото. По онова време е била вероятно на единадесет. В биографията й се съдържаха данни за семейството й и училището отпреди „катастрофата с кораба“, която бе погубила родителите й и бе довела до операцията, превърнала я в киборг. Но всичко това беше лъжа. Стигаше човек да проследи родословното дърво на Лин Синдер само две поколения назад и щеше да стигне до задънена улица. Архивите бяха създадени, за да хвърлят прах в очите.
Крес изви поглед към папката, в която продължаваше да сваля информацията за император Каито. Неговият файл беше несравнимо по-голям от другите, защото всеки миг от живота му се записваше и подреждаше в папки — от неговите фенове в мрежата до официалните правителствени архиви. Информацията се увеличаваше непрекъснато, а откакто обявиха годежа му с лунната кралица, направо растеше с лавинообразна скорост. Само дето беше напълно безполезна. Крес затвори връзката.
Досието на Карсуел Трън изискваше повечко работа. На Крес й бяха нужни четиридесет и пет минути да влезе във военните архиви на Американското правителство и на още пет други агенции, които си бяха имали работа с него, да събере записите от съдебния процес, статиите, военните досиета, дипломите му, различни документи, декларации за дохода, изобщо цялата история на живота му. А тя започваше с акта за раждането на Трън, продължаваше през многобройните почести и награди, които бе спечелил, докато растеше, и стигаше до влизането му в армията на Американската република, когато бе навършил седемнайсет. Но следите му се губеха след деветнадесетия му рожден ден, когато Трън бе отстранил идентификационния си чип, бе откраднал кораба и бе дезертирал от армията. Това беше денят, в който той бе минал в нелегалност.
Следите му изплуваха отново след година и половина — в деня, когато бе открит и заловен в Източната република.
В допълнение към всички официални сведения, значително количество клюки и сърдечни вълнения се носеше от множеството групи с фенове, които се бяха пръкнали в резултат на изгрялата слава на Карсуел Трън. Разбира се, император Каи имаше повече фенове, но по всичко личеше, че не на едно и две момичета на Земята им се бе завъртяла главата по красивия донжуановец, който бягаше от закона. Последният факт никак не тревожеше Крес. Тя си знаеше, че всички те имаха съвсем погрешна представа за него.
Над папката на Трън стоеше триизмерна холограма, която Крес беше сканирала от завършването му във военната академия. Предпочиташе я пред прословутата затворническа снимка, която беше добила такава популярност — онази, на която Трън намигаше на камерата. Предпочиташе я, защото на холографа той носеше изрядно изгладена униформа с искрящи сребърни копчета и се подсмихваше самоуверено под мустак.
Крес се разтопяваше, щом видеше тази усмивка.
Всеки. Път.
— Здравейте отново, господин Трън — промълви тя тихо на холограмата, а после, като въздъхна замаяно, обърна се към единствената останала папка.
Рампион 214, клас 11.3. Товарният кораб, който Трън беше откраднал от военните. Крес знаеше всичко за кораба — от общия план до графика за техническия преглед (както препоръчителният, така и действителният).
Всичко.
Включително и къде се намираше.
Крес натисна една икона на най-горния ред в папката и смени холографа на Карсуел Трън с галактическата мрежа за позициониране. Появи се Земята. Нащърбените краища на континентите й бяха толкова добре познати на Крес, колкото и програмирането на малката Крес. Та нали бе прекарала половината от живота си в съзерцание на планетата от разстояние двадесет и шест хиляди и седемдесет и един километра!