Преди да се усетя, Скот ме стисна за лакътя и ме помъкна по пътеката.
— Пусни ме — опитах да се освободя аз. Само че Скот беше по-силен и не отслаби хватката си.
— Разбира се, Нора, но след като ми кажеш къде е.
— Какво къде е? — попитах нападателно.
Той се засмя мрачно.
Постарах се изражението ми да остане непроницаемо, но мислите ми препускаха бясно. Ако му кажех, че пръстенът е вкъщи, щяхме да напуснем парка. Сигурно щеше да ме замъкне със себе си, а когато полицията пристигне, вече нямаше да сме тук. Не можех да се обадя на детектив Басо и да го осведомя за промяната в плановете. Не и в присъствието на Скот. Трябваше да го задържа тук, в парка.
— На гаджето на Ви ли го даде? Да не би да мислиш, че той ще те защити от мен? Знам, че не е… нормален. — В погледа на Скот е четеше същата ужасена несигурност. — Знам, че той може да прави неща, които другите хора не могат.
— Като теб ли?
Скот ме изгледа гневно.
— Той не е като мен, Нора. Не е същият. Толкова мога да ти кажа. Няма да те нараня. Трябва ми само пръстенът. Дай ми го и няма да ме видиш повече.
Лъжеше. Щеше да ме нарани. Беше достатъчно отчаян, че да избяга от затвора. На този етап вече нищо не му се струваше прекалено — той щеше да си получи пръстена обратно, каквото и да му струваше. Адреналинът пулсираше във вените ми и не бях способна да разсъждавам ясно. Само че инстинктът за самосъхранение ми подсказваше, че трябва да взема нещата в свои ръце. Трябваше да намеря начин да се откъсна от Скот. Последвах инстинкта си слепешката и казах:
— Пръстенът е у мен.
— Знам, че е у теб — нетърпеливо отбеляза той. — Но къде?
— Тук е. Нося го със себе си.
Той се замисли, после дръпна чантата ми и започна да рови.
Поклатих глава:
— Хвърлих го.
Той ми метна чантата обратно и аз я хванах и я притиснах до гърдите си.
— Къде? — попита настойчиво.
— В една кофа близо до входа — отвърнах механично. — В женските тоалетни.
— Покажи ми.
Запътихме се надолу по пътеката и аз си наредих да запазя спокойствие достатъчно дълго, за да измисля следващия си ход. Можех ли да избягам? Не, Скот щеше да ме хване. Можех ли да се скрия в някоя дамска тоалетна? Да, но само за кратко. Скот не беше от стеснителните и за него изобщо не представляваше проблем да влезе вътре, за да получи каквото иска. Обаче мобилният ми още беше у мен. Можех да се обадя на детектив Басо от дамската тоалетна.
— Ето там — показах към една от дървените бараки. Входът на женските тоалетни беше точно пред нас, на края на една циментова пътека под наклон, а мъжката тоалетна беше отзад.
Скот стисна раменете ми и ме разтърси.
— Не ме лъжи. Ще ме убият, ако го изгубя. Ако ме лъжеш, ще… — Той се овладя, но аз знаех какво се канеше да каже: ако ме лъжеш, ще те убия.
— В тоалетната е. — Кимнах, по-скоро за да убедя себе си, отколкото да успокоя него. — Отивам да го взема. И после ще ме оставиш на мира, нали?
Вместо да ми отговори, Скот протегна ръка и ме удари в корема.
— Дай ми мобилния.
Сърцето ми се сви. Нямах друг избор, затова извадих телефона си и му го дадох. Ръката ми леко трепереше, но аз я овладях, понеже не исках той да разбере, че е развалил плана ми.
— Имаш една минута. Не върши глупости.
В тоалетната бързо се огледах. До едната стена имаше пет мивки, до отсрещната — още пет. Две колежанки стояха пред две от мивките с насапунисани ръце. На отсрещната стена имаше малко прозорче, което се оказа открехнато. Без да губя повече време, се покатерих върху последната мивка и се изправих. Прозорчето беше на нивото на очите ми и макар да нямаше мрежа, много трудно щях да се промуша. Усещах, че всички са вперили поглед към мен, но без да им обръщам внимание, се качих на рамката, покрита с птичи изпражнения и паяжини.
Натиснах отворения прозорец и той се откърти и падна отзад с трясък. Притаих дъх, опасявайки се да не би Скот да е чул, но хората навън заглушаваха шума. Прилепих корем до рамката и свих левия си крак към тялото, за да успея да го промуша през прозореца. После се изсулих цялата, като десният ми крак излезе последен. Увиснах от рамката на прозореца на пръстите си и скочих на пътеката отзад. Останах приклекнала за момент, понеже се боях, че Скот ей сега ще изникне зад сградата.
После хукнах към главната алея на парка и се слях с тълпата.