Пъхнах ръце под предницата на ризата му и склоних глава на гърдите му. Пет пари не давах, че плача. Бях в безопасност и Пач беше тук. Нищо друго нямаше значение.
— Как ме намери? — попитах.
— От известно време подозирах, че е Риксън — тихо каза той. — Но трябваше да се уверя.
Вдигнах поглед.
— Знаел си, че Риксън се опитва да ме убие?
— Непрекъснато се натъквах на улики, но не исках да им повярвам. Двамата с Риксън бяхме приятели… — Гласът на Пач секна. — Не исках да повярвам, че ме е предал. Докато бях твой ангел пазител, усещах, че някой се опитва да те убие. Не знаех кой, понеже беше много предпазлив. Всъщност не обмисляше точно да те убие, затова не можех да разкрия голяма част от замисъла. Бях сигурен обаче, че не е човек, тъй като не би могъл толкова добре да прикрива мислите си. Хората не знаят, че мислите им изпращат най-различни сведения на ангелите. От време на време получавах някое прозрение. Дребни неща, които ме насочваха към Риксън, макар да не ми се искаше. Свързах го с Ви, за да мога да го наблюдавам по-отблизо. А и защото не исках да му давам причина да си мисли, че го подозирам. Знаех, че единствената причина да те убие може да е желанието му за човешко тяло, затова започнах да ровя из миналото на Барнабас. Така разбрах истината. Риксън беше на две крачки пред мен, но явно го е научил, след като аз те открих и се записах в училището миналата година. Искаше да те пожертва, както исках и аз. Направи всичко по силите си да ме убеди да се откажа от Книгата на Енох, за да не те убия и да може да го направи той.
— Защо не ми каза, че той се опитва да ме убие?
— Не можех. Ти ме освободи като свой ангел пазител. Физически не можех да се намесвам и да се грижа за безопасността ти. Архангелите ме възпираха всеки път, когато опитвах. Само че аз намерих начин да ги заобиколя. Установих, че мога да ти покажа спомените си, докато спиш. Опитах да ти предоставя нужната информация, за да разбереш, че Ханк Милар е биологичният ти баща и че е васал нефилим на Риксън. Знам, че си мислеше, че съм те изоставил, когато си имала най-голяма нужда от мен, но не преставах нито за миг да търся начини да те предупреждавам за Риксън. — Устните му се изкривиха от едната страна, но някак изморено. — Дори ти не ме допускаше.
Осъзнах, че съм притаила дъх и бавно издишах.
— Къде е Риксън сега?
— Изпратих го в ада. Никога няма да се върне. — Пач гледаше право напред и очите му бяха сурови, но не гневни. Може би разочаровани. Искаше му се изходът да е друг. Подозирах обаче, че в крайна сметка страда повече, отколкото показва. Беше изпратил в дебрите на вечния мрак най-близкия си приятел и единствения човек, който е бил до него във всичко.
— Съжалявам — прошепнах.
Постояхме малко смълчани, и двамата превъртахме в мислите си собствената си представа за съдбата на Риксън. Аз нямах преки впечатления, но картината, която си представих, беше достатъчно зловеща, за да потръпна цялата.
Най-накрая се провиних, Нора, каза Пач в мислите ми. Щом научат, архангелите ще дойдат да ме търсят. Ти беше права. Наистина пет пари не давам за правилата.
Изпитах импулсивно желание да избутам Пач от вратата. Думите му отекваха в главата ми. Провинил се, така ли? Архангелите щяха да го потърсят най-напред тук. Нарочно ли проявяваше такова безразсъдство?
— Луд ли си? — попитах.
— Луд съм по теб.
— Пач!
— Не се тревожи, имаме време.
— От къде знаеш?
Той направи крачка назад и положи ръка на сърцето си:
— Липсата на доверие ме наранява.
Аз само го изгледах още по-строго.
— Кога го направи? Кога се разбунтува?
По-рано тази вечер. Отбих се, за да се уверя, че си добре. Знаех, че Риксън е на Делфик, и когато видях бележката на плота, в която съобщаваш къде си, разбрах, че той ще действа. Скъсах с архангелите и отидох да те търся. Знаех, че ако не скъсам с тях, ангелче, нямаше да мога да се намеся физически. Риксън щеше да спечели.
— Благодаря ти — прошепнах.
Пач ме притисна по-силно. Исках да остана в прегръдката му и да забравя за всичко друго, да усещам само силното му и здраво тяло, само че някои въпроси не търпяха отлагане.
— Това означава ли, че вече не си ангел пазител на Марси?
Усетих, че Пач се усмихва.
— Сега съм частен предприемач. Сам си избирам клиента, а не обратното.
— Защо Ханк е скрил мен, а не Марси? — Завъртях лице, за да не вижда очите ми. Не се интересувах от Ханк. Никак. Той не значеше нищо за мен, но въпреки това някъде в сърцето си копнеех да ме обича колкото Марси. И аз му бях дъщеря. Обаче единственото, което виждах, беше, че е предпочел Марси пред мен. Мен беше отпратил, а нея обсипваше с грижи.