— Криеш нещо от мен — заяви Ви.
— Не е вярно.
— Криеш.
Напрегнато мълчание.
— Казах на Пач, че го обичам.
Ви закри устата си с ръка, но не бях сигурна дали сподавя възклицание, или смях. От което се почувствах още по-несигурна. Толкова смешно ли беше? Нима бях направила нещо още по-глупаво, отколкото си мислех?
— И той какво отговори? — попита Ви.
Едва успях да я погледна.
— Толкова ли е зле?
Прокашлях се.
— Разкажи ми за този тип, на когото си хвърлила око. Любов от разстояние ли е, или си говорила с него?
Ви схвана намека:
— Да съм говорила с него ли? Вчера на обяд хапнахме заедно хотдог в „Скипи“. Беше уговорена среща, но се оказа по-приятно, отколкото очаквах. Много по-приятно. За твое сведение, ако беше отговорила на обажданията ми, щеше да знаеш всичко това, вместо непрекъснато да се натискаш с гаджето си.
— Ви, аз съм единствената ти приятелка, но не съм ти уреждала никаква среща.
— Знам. Гаджето ти я уреди.
Задавих се с топчето сирене горгонзола.
— Пач ти е уредил среща?
— Да, и? — попита Ви почти отбранително.
Усмихнах се.
— Нали нямаше доверие на Пач?
— Нямам.
— Тогава?
— Опитах се най-напред да ти звънна, за да проверя дали всичко е наред със срещата ми, но, повтарям, ти вече не отговаряш на обажданията ми.
— Мисията изпълнена — накара ме да се почувствам като най-лошата приятелка на света. — Усмихнах й се затворнически. — Сега ми разкажи останалото.
Ви изостави опърничавия тон и отвърна на усмивката ми.
— Качва се Риксън и е ирландец. Акцентът му направо ме убива. Адски е секси. Малко е кльощав, предвид факта, че аз съм едричка, но възнамерявам това лято да отслабна с десет килограма, така че през август всичко ще си дойде на мястото.
— Риксън ли? Стига бе! Много харесвам Риксън! — По принцип нямам доверие на паднали ангели, обаче Риксън е изключение. И при него, както при Пач, моралните граници са някъде в сивата зона между черното и бялото. Не беше съвършен, но не беше и лош.
Усмихнах се широко и насочих вилицата си към Ви:
— Не мога да повярвам, че си излязла с него. Той е най-добрият приятел на Пач, а ти мразиш Пач.
Ви ме изгледа с погледа на черна котка и козината й буквално настръхна.
— Това, че са най-добри приятели, нищо не означава. Я виж нас двете. Изобщо не си приличаме.
— Направо прекрасно. Четиримата ще се размотаваме заедно цяло лято.
— Ъ-ъ-ъ, няма начин. Няма да се мъкна с откаченото ти гадже. Пет пари не давам какво ми разказа ти, продължавам да смятам, че той по някакъв начин е свързан със загадъчната смърт на Джулс в спортната зала.
Черен облак надвисна над разговора. В нощта, когато Джулс умря, в спортната зала имаше само трима човека и аз бях единият. Не съм разказала на Ви всичко, което се случи, а само толкова, че да престане да ме подпитва, и в името на нейната безопасност възнамерявах нещата да си останат така.
През остатъка от деня двете с Ви обикаляхме с колата, събирахме молби за работа от местните заведения за бързо хранене, така че се прибрах чак в шест и половина. Оставих ключовете си върху бюфета и проверих телефонния секретар за съобщения. Имаше едно от мама. Била в Мишо Маркет и купувала чеснови питки, лазаня и евтино вино, но се кълнеше, че ще успее да се прибере, преди да пристигнат двамата Парнел.
Изтрих съобщението и се качих горе в спалнята си. Тъй като сутринта не си бях взела душ, реших, че трябва поне да се преоблека, за да сведа щетите до минимум. Всеки мой спомен, свързан със Скот Парнел, беше неприятен, но какво да се прави. Тъкмо започнах да си разкопчавам жилетката, когато на входната врата се почука.
Пач, с ръце в джобовете.
Обикновено направо се хвърлях в прегръдката му, но днес се въздържах. Предната вечер му бях казала, че го обичам, а той беше изчезнал яко дим и изглежда се беше навъртал край къщата на Марси. Люшках се между наранена гордост, гняв и несигурност. Надявах се резервираното ми мълчание да му подскаже, че нещо не е наред и че ще си остане така, докато не предприеме мерки да оправи положението, като или се извини, или ми даде обяснение.
— Здрасти — поздравих престорено небрежно. — Снощи забрави да ми се обадиш. Къде се изгуби?
— Наблизо. Няма ли да ме поканиш да вляза?
Не го направих.