— Защо заради мен се отказа да станеш човек, след като си знаел, че не може да бъдем заедно? — попитах с треперещ глас и потни длани. — Какво очакваше от връзката си с мен? Какъв е смисълът… — гласът ми секна и аз неволно преглътнах — … да бъдем заедно?
Какво очаквах от връзката си с Пач? В даден момент сигурно съм се запитала накъде е тръгнала връзката ни и какво ще се случи. Разбира се, че бях. Обаче толкова се уплаших от онова, което провидях в бъдещето, че прогоних неизбежното. Престорих се, че връзката ми с Пач би могла да се получи, понеже усещах, че колкото и време да прекарам с него е по-добре от нищо.
Ангелче?
Вдигнах очи, когато Пач мислено ме повика.
Каквато и да е близост с теб е по-добра от нищо. Няма да те изгубя. Той замълча и за пръв път, откакто го познавах, в очите му премина сянка на тревога. Но веднъж вече се провалих. Ако дам на архангелите дори най-малкия повод да се усъмнят, че съм влюбен в теб, ще ме изпратят в пъкъла. Завинаги.
Новината ме блъсна като ритник в корема.
— Моля?
Аз съм ангел пазител или поне така ми казаха, само че архангелите не ми вярват. Нямам никакви привилегии, никакво право на уединение. Двама архангели ме притиснаха снощи на разговор и си тръгнах с усещането, че им се иска отново да се провиня. Каквато и да е причината, са решили да предприемат мерки срещу мен. Търсят си извинение да се избавят от мен. В изпитателен срок съм и ако оплета конците, историята ми няма да има щастлив финал.
Вперих поглед в него, понеже смятах, че преувеличава, че не е възможно нещата да са чак толкова зле, но щом зърнах изражението му, разбрах, че е никога не е бил толкова сериозен.
— И сега какво? — запитах се на глас.
Вместо да ми отговори, Пач въздъхна отчаяно. Истината била, че цялата работа ще свърши зле. Колкото и да се пазим, да отстъпваме и да извръщаме поглед на другата страна, съвсем скоро животът ни ще стане на пух и прах. Какво ще стане, когато завърша и замина за колежа? Какво ще стане, когато замина на мечтаната си работа в другия край на страната? Ами когато дойде време да се омъжа и да имам деца? За никого не било добре, че с всеки изминал ден все повече се влюбвам в Пач. Наистина ли съм искала да продължавам така, при положение, че това води единствено към разруха?
За един кратък миг ми се стори, че знам отговора — да се откажа от мечтите си. Съвсем просто беше. Затворих очи и се отказах от мечтите си — все едно бяха балони на дълги и тънки панделки. Дори не бих могла да съм сигурна, че ще се сбъднат. А ако се сбъднеха, не исках да прекарам остатъка от живота си самичка и измъчвана от мисълта, че каквото и да бях постигнала, то не означава нищо без Пач.
И тогава ужасено проумях, че нито един от двама ни не би могъл да се откаже от всичко. Моят живот щеше да продължи да се развива към бъдещето и аз нямах власт да го спра. Пач щеше завинаги да си остане ангел, щеше да продължи цикъла, в който се въртеше, откакто беше паднал.
— Можем ли да направим нещо? — попитах.
— Работя по въпроса.
С други думи, нямаше решение. Намирахме се в задънена улица — архангелите ни притискаха и бъдещите ни животи се бяха устремили в коренно различни посоки.
— Искам да сложа край — промълвих тихо. Съзнавах, че не съм честна — предпазвах себе си. Но имах ли друга алтернатива? Не биваше да дам на Пач възможност да ме разубеди. Трябваше да направя онова, което е най-добро за двама ни. Не можех да стоя тук и да стискам зъби, докато онова, на което най-много държах, чезнеше с всеки изминал ден. Не биваше да показвам колко го обичам, след като това само щеше да направи изхода невъзможен. И най-вече, не исках да бъда причината Пач да изгуби всичко, което се бе мъчил да постигне. Ако архангелите търсеха повод да го прогонят завинаги, аз само ги улеснявах.
Пач впери поглед в мен, сякаш не разбираше дали говоря сериозно.
— Така ли? Искаш да сложиш край? Ти получи възможност да обясниш, макар да не ти вярвам, между другото, а сега, когато е мой ред, очакваш просто да приема решението ти и да си тръгна, така ли?
Кръстосах ръце, стиснах си лактите и се извърнах.
— Не можеш да ме принудиш да остана във връзка, която не желая.
Той ме измери с гневен поглед:
— Може ли да го обсъдим?