— Не трябваше да питам — промърмори мама и подаде хляба. — Страшно много се радвам, че се връщате в Колдуотър.
Госпожа Парнел закима енергично.
— И ние се радваме, че се връщаме благополучно.
Престанах да се храня и погледът ми зашари между госпожа Парнел и Скот, докато се мъчех да разбера какво става. Момчетата са си момчета, няма спор. Обаче не ми се връзваше настоятелното твърдение на госпожа Парнел, че проблемите на сина й са най-обикновени. Пък и бдителността на Скот към всяка дума, която излиза от устата на майка му, не ми помагаше да променя мнението си.
Убедена, че историята им си има и скрита страна, притиснах ръка към сърцето си и казах:
— О, Скот, нали не си се промъквал посред нощ да крадеш пътни знаци, които да окачваш в стаята си?
Госпожа Парнел избухна в неподправен смях, в който долових облекчение. Бинго. От каквито и неприятности да се беше отървал Скот, не бяха толкова безобидни като кражбата на пътни знаци. Нямах петдесет долара, но ако имах, бих ги заложила до последния цент, че проблемите на Скот ни най-малко не са обикновени.
— Е — поде мама с малко напрегната усмивка, — сигурна съм, че каквото и да се е случило, вече е минало. Колдуотър е прекрасно място за ново начало. Вече записа ли се в училището, Скот? Групите за някои от предметите се запълват бързо, особено за високото ниво.
— За високото ниво — повтори Скот и изсумтя развеселено. — Не се сърдете, но не се целя толкова високо. Както майка ми любезно изтъкна — той се пресегна и я стисна за рамото малко грубичко, — ако вляза в колеж, няма да е заради успеха ми.
Тъй като не исках да дам на останалите на масата възможност да ни отклонят отново от темата за предишните проблеми на Скот, казах:
— Хайде, Скот, умирам от любопитство. Какво толкова лошо си направил? Не може да е чак толкова ужасно, че да не споделиш със стар приятел!
— Нора… — понечи да се намеси мама.
— Шофирал си в нетрезво състояние? Откраднал си кола?
Под масата кракът на мама настъпи моя. Тя ме изгледа строго, сякаш искаше да каже: „Ама какво ти става?“.
Столът на Скот изскърца назад по пода и той се изправи.
— Къде е тоалетната? — попита той мама. — Проблеми с храносмилането.
— Горе — прозвуча някак извинително отговорът й. Извиняваше се заради моето поведение, а всъщност тя спретна цялата тази нелепа вечер. Всеки човек с частица ум в главата си би разбрал, че целта на вечерята не е среща между стари приятели. Ви имаше право — това беше нагласена среща. Е, имах новини за мама. Аз и Скот? Никакъв шанс.
След като Скот се извини и се оттегли, госпожа Парнел се усмихна широко в опит да заличи последните пет минути и да започне наново.
— Е, Нора има ли си приятел? — попита тя.
— Не — отговорих едновременно с мама, която каза:
— Има нещо такова.
— Объркана съм — призна госпожа Парнел, дъвчейки лазанята си, като поглеждаше ту мама, ту мен.
— Казва се Пач — поясни мама.
— Странно име — отбеляза госпожа Парнел. — Защо ли са го кръстили така родителите му?
— Това е прозвище — поясни мама. — Пач участвал в боксови мачове и понеже често го кърпели, заприличал на пачуърк.
Внезапно съжалих, задето й бях разказала откъде идва прякорът му.
Госпожа Парнел поклати глава.
— Според мен е бандитски прякор. Всички банди използват прякори. Косача, Палача, Бияча. Пач.
Завъртях отчаяно очи.
— Пач не членува в банда.
— Ти така си мислиш — заяви госпожа Парнел. — Бандите са свързани с града, нали? Те са като хлебарки, които излизат само нощем. — Тя замълча и на мен ми се стори, че очите й за миг се стрелнаха към празния стол на Скот. — Времената се променят. Преди няколко седмици гледах в „Закон и ред“ за нов вид богати банди от предградията. Наричат се тайни общества, кървави организации и всякакви подобни глупости, но всичко се свежда до едно. Мислех, че става дума за обичайните глупави холивудски сензации, но бащата на Скот ми каза, че непрекъснато се натъквал на такива неща. Това е по неговата част, нали е ченге!
— Съпругът ти е ченге? — попитах.
— Бившият ми съпруг, в ада да гори дано.
Хайде стига толкова. Гласът на Скот се разнесе от сумрачния коридор и ме стресна. Тъкмо се питах дали изобщо е ходил в тоалетната, или си е седял пред трапезарията и е подслушвал, когато ми хрумна, че той всъщност не беше изрекъл нищо гласно. Всъщност…