Выбрать главу

Почти сигурна бях, че е говорил в мислите ми. Не, не в моите мисли. В мислите на майка си, а аз някак бях успяла да го чуя.

Госпожа Парнел размаха ръце.

— Казах само, че искам да гори в ада и не възнамерявам да си взема думите обратно.

— Казах да млъкнеш — прозвуча тихо и зловещо гласът на Скот.

Мама се завъртя, като че ли едва сега забеляза, че Скот е влязъл в стаята. Аз примигнах смаяно и невярващо. Не бе възможно наистина да съм го чула да говори в мислите на майка си. Скот беше човек, нали?

— Така ли разговаряш с майка си! — закани му се с пръст госпожа Парнел, но си личеше, че е по-скоро заради нас, отколкото поради искрено желание да постави сина си на място.

Той задържа студения си поглед още малко върху майка си, после се запъти към входната врата и я затръшна зад гърба си.

Госпожа Парнел изтри уста и по салфетката останаха следи от розовото й червило.

— Неприятната страна на развода — въздъхна тя тревожно и дълбоко. — Преди не беше толкова избухлив. Разбира се, възможно е да е наследил нрава на баща си. Е, темата е неприятна и не е подходяща за вечеря. Пач тренира ли борба, Нора? Обзалагам се, че Скот може да му покаже това-онова.

— Той играе пул — отговорих сухо. Не ми се говореше за Пач. Не тук, не сега. Не и когато дори споменаването на името му караше огромен камък да заседне в гърлото ми. Повече от всякога ми се прииска да бях взела мобилния си телефон на масата. Гневът ми вече се бе изпарил наполовина, което означава, че вероятно и Пач се беше успокоил. Дали ми беше простил достатъчно, за да ми изпрати есемес, или да ми се обади? Голяма бъркотия, но можехме да се оправим. Не беше толкова зле, колкото изглеждаше. Щяхме да намерим изход.

Госпожа Парнел кимна.

— Поло значи. Ето това е типичен спорт за Мейн.

— Не, играе пул… билярд — поправи я мама малко притеснено.

Госпожа Парнел наклони глава, сякаш не беше сигурна, че е чула правилно.

— Залите за билярд са основните бърлоги на бандите — отсече тя накрая. — Знаете ли какво гледах в „Закон и ред“? Богати младежи от висшата класа управляваха билярдните зали в квартала точно като казината в Лас Вегас. Най-добре дръж под око този твой Пач, Нора. Може да крие от теб някои неща. Може да има тъмна страна.

— Той не е член на банда — повторих сигурно за милионен път и направих всичко възможно да запазя вежливия тон.

Но още щом изрекох думите, си дадох сметка, че няма как да съм сигурна дали Пач не е членува в банда. Група паднали ангели брои ли се за банда? Не знаех много за миналото му, особено за времето, преди да се запознаем…

— Ще видим — замислено отбеляза госпожа Парнел, — ще видим.

Час по-късно храната беше изядена, съдовете — измити, госпожа Парнел най-сетне тръгна да търси Скот и аз се оттеглих в стаята си. Мобилният ми лежеше на пода с екранчето нагоре и веднага видях, че нямам съобщения или пропуснати обаждания.

Устната ми потръпна и притиснах силно основата на дланите си към очите, за да спра сълзите, които вече замъгляваха зрението ми. Исках да отклоня мислите си от ужасните неща, които бях наговорила на Пач, и се помъчих мислено да изнамеря начин да изгладя нещата. Архангелите не можеха да ни забранят да разговаряме или да се виждаме — Пач все пак беше моят ангел пазител. Той трябваше да остане в живота ми. Щяхме да продължим да правим онова, което винаги сме правили. След няколко дни, когато се отърсим от първата, си истинска кавга, положението щеше да се нормализира. Пък и защо да се тревожа за бъдещето си? Всичко щеше да се подреди, когато му дойде времето. Не се налагаше да планирам целия си живот веднага.

Едно нещо обаче не се връзваше. През последните два месеца с Пач демонстрирахме чувствата си открито, без никакви задръжки. Защо изведнъж се бе притеснил за архангелите?

Мама надникна в стаята ми.

— Отивам да купя някои тоалетни принадлежности за пътуването си утре. Няма да се бавя. Трябва ли ти нещо от магазина?

Забелязах, че изобщо не повдигна темата за Скот като евентуално гадже. Явно съмнителното му минало беше осуетило сватовническите й мераци.

— Не, благодаря.

Тя понечи да затвори вратата, но спря.

— Имаме проблем. Изпуснах се пред Лин, че нямаш кола. Тя предложи Скот да те кара на лятното училище. Помъчих се да я убедя, че не се налага, но тя явно реши, че просто се притеснявам да не ангажираме Скот. Каза, че може да му се отплатиш за отделеното време, като утре го разведеш из Колдуотър.