Гнилата усмивка на съдържателя избледня зад устните му.
— Ще ти помогна да го намериш, господарю. Ама, довери се на стареца, пийни нещо преди това. Да ти се стопли кръвта в студената нощ. — И побутна една чашка към мъжа.
Той отново поклати скритата си под качулката глава.
— Боя се, че бързам. Кажи ми къде да го намеря. — По масата се търкулнаха няколко изкривени монети.
Съдържателят ги прибра и кимна към вратата:
— В гората ей там е. Обаче, милорд, внимавай. Говори се, че в гората бродят призраци и че влезе ли в гората, човек повече не се връща.
Мъжът с наметката се наведе над масата между двамата и снижи глас:
— Искам да те попитам нещо лично. Да знаеш нещо за еврейския месец хешван?
— Не съм евреин — отговори равнодушно съдържателят, но нещо в погледа му ми подсказа, че не за пръв път му задават този въпрос.
— Мъжът, с когото идвам да се срещна тази вечер, ми каза да се явя през първата нощ на хешван. Трябвало да му служа за цели две седмици.
Съдържателят поглади брадичката си.
— Две седмици са доста време.
— Твърде много. Нямаше да дойда, но се притеснявам от онова, което този човек може да направи, ако не се явя. Спомена семейството ми. Познава ги. Имам красива съпруга и четирима синове. Не искам нищо да им се случи.
Съдържателят снижи глас, сякаш споделяше скандална вест:
— Човекът, с когото идвате да се срещнете… — Той замълча и огледа подозрително странноприемницата.
— Той е необикновено могъщ — каза мъжът с наметката. — Виждал съм и други прояви на силата му — той е могъщ човек. Дойдох да разговарям разумно с него. Не може да иска от мен да изоставя задълженията и семейството си за толкова дълго. Сигурен съм, че ще прояви разум.
— Не знам нищо за разума на този човек — отбеляза съдържателят.
— Най-малкият ми син е болен от чума — обясни мъжът с наметката и гласът му потрепери отчаяно. — Лекарите смятат, че не му остава много. Семейството ми се нуждае от мен. Синът ми се нуждае от мен.
— Пийни си — тихо предложи съдържателят и за втори път побутна към него чашата.
Мъжът с наметката рязко се извърна от масата и тръгна към вратата. Последвах го.
Навън зашляпах боса в ледената кал подире му. Продължаваше да вали и трябваше да пристъпвам внимателно, за да не се подхлъзна. Изтрих очите си и видях мъжът с наметката да хлътва между дърветата в началото на гората.
Последвах го, залитайки, но се поколебах, когато стигнах до дърветата. Пригладих назад мократа си коса и се взрях в плътния мрак пред себе си.
Долових някакво движение и не щеш ли, човекът с наметката хукна насреща ми. Препъна се и падна, после се изправи на крака. Клоните смъкнаха качулката му и той неистово се помъчи да я развърже от шията си. Извика силно и ужасено. Диво размаха ръце, цялото му тяло се сгърчи и се разтресе в конвулсии.
Пробих си път към него — клоните драскаха ръцете ми, камъни бодяха босите ми стъпала. Отпуснах се на колене до мъжа. Качулката все още скриваше по-голямата част от лицето му, но виждах, че устата му е полуотворена, застинала в крясък.
— Завърти се! — наредих му и дръпнах силно плата, затиснат от тялото му.
Той обаче не ме чуваше. За пръв път в съня настъпи познат обрат. Точно като всички останали кошмари, в чийто капан се озовавах, колкото повече се мъчех да се откопча, толкова повече всичко ми се изплъзваше.
Стиснах го за раменете и го разтърсих.
— Завърти се! Мога да те измъкна от тук, но трябва да ми помогнеш.
— Аз съм Барнабас Ъндърууд — заваляно избъбри той.
— Можеш ли да стигнеш до странноприемницата? Добро момиче! — Потупа въздуха, все едно потупваше нечия въображаема буза.
Застинах. Не би могъл да ме вижда. Имаше халюцинации, виждаше друго момиче. Нямаше друго обяснение. Как би могъл да ме вижда, след като не ме чуваше?
— Хуквай натам и кажи на съдържателя да доведе помощ — продължи той. — Кажи му, че няма никакъв човек. Кажи му, че е един от ангелите на дявола, който иска да обладае тялото ми и да изхвърли душата ми. Да изпрати свещеник, светена вода и рози.
Когато спомена за ангелите на дявола, косъмчетата на ръката ми настръхнаха.
Мъжът рязко извърна глава назад към гората и изпъна шия.
— Ангелът! — прошепна паникьосан. — Ангелът идва!
Устата му се разкриви, явно се мъчеше да овладее тялото си. Гърбът му диво се изви като лък назад и качулката се смъкна изцяло.