Все още стисках наметката му, но усетих как ръцете ми интуитивно отпускат хватката. Смаяна се втренчих в мъжа и в гърлото ми заседна изненадано възклицание. Той не беше Барнабас Ъндърууд.
Беше Ханк Милар.
Бащата на Марси.
Примигнах и отворих очи.
През прозореца на спалнята ми струеше слънчева светлина. Прозорецът беше открехнат и ленив ветрец плъзна по кожата ми първото дихание на утрото. Сърцето ми все още биеше два пъти по-учестено заради нощния кошмар, но аз си поех дълбоко въздух и си повторих, че сънят не е реалност. Честно казано, сега, когато бях здраво стъпила в своя свят, повече от всичко друго ме тревожеше фактът, че сънувам бащата на Марси. Исках да го забравя колкото се може по-бързо.
Измъкнах телефона си изпод възглавницата и проверих за съобщения. Пач не беше звънил. Придърпах възглавницата към себе си, сгуших се върху нея и се помъчих да не обръщам внимание на бушуващите в мен чувства. Колко часа бяха минали, откакто Пач си беше тръгнал? Дванайсет. Още колко щяха да минат, преди да го видя отново? Не знаех. И точно това ме притесняваше. Колкото повече време минаваше, толкова по-осезаемо усещах, че се втвърдява ледената стена помежду ни.
Само се постарай да издържиш днес, казах си и преглътнах буцата в гърлото си. Непривичното отчуждение помежду ни не можеше да продължава вечно. Нищо нямаше да се разреши, ако останех да се крия в леглото цял ден. Трябваше отново да видя Пач. Може би той щеше да се отбие след училище. Или пък аз щях да му се обадя. Такива нелепи мисли продължаваха да ми се въртят в главата, но аз ги загърбих, не исках да си спомням за архангелите. За ада. За това колко съм уплашена и че с Пач сме изправени пред проблем, който нито един от двамата не е достатъчно силен да реши.
Станах от леглото и намерих жълто залепващо се листче на огледалото в банята.
„Добрата новина: убедих Лин да не изпраща Скот тази сутрин да те откара. Лошата новина: Лин не отстъпва от обиколката на града. На този етап не съм сигурна, че ако й откажа, това ще свърши работа. Нещо против да го разведеш след училище? Постарай се да е кратко. Много кратко. Оставих ти номера му на плота в кухнята.
Целувки, мама
П.П. Ще ти звънна довечера от хотела“
Изстенах и отпуснах тежко челото си на плота. Не исках да прекарам със Скот и десет минути, камо ли няколко часа.
Четирийсет минути по-късно си бях взела душ, бях облечена и бях погълнала купа овесена каша с ягоди. Някой почука на входната врата, отворих и застанах пред усмихнатото лице на Ви.
— Готова ли си за още един изпълнен със забавления ден в лятното училище? — попита тя.
Взех раницата си от закачалката в дрешника.
— Хайде просто да избутаме някак този ден, става ли?
— Опа! Някой да не ти е пишкал в гърненцето?
— Скот Парнел. И Пач.
— Явно проблемът с напикаването не е отминал с времето.
— Трябва да го разведа из града след училище.
— Самичка с момче. Какво толкова му е лошото?
— Само да беше тук снощи. Вечерята беше, меко казано, странна. Майката на Скот ни разказваше за някакви негови минали проблеми, но той я прекъсна. И не само това, ами сякаш я заплашваше. После се извини, че трябва да отиде до тоалетната, но всъщност ни подслушваше от коридора. — И накрая заговори мислено на майка си. Може би.
— Явно иска да запази личния си живот в тайна. И явно ще се наложи ние пък да предприемем нещо, за да променим това положение.
Вървях на две крачки пред Ви, но се заковах на място. Усетих пристъп на вдъхновение.
— Хрумна ми страхотна идея — казах и се обърнах. — Защо ти не разведеш Скот из града? Не, сериозно, Ви. Той адски ще ти допадне. Държи се безразсъдно, като лошо момче, което не зачита правилата. Дори ме попита дали има бира — скандално, нали? Според мен е много подходящ за теб.
— Няма как. Имам уговорка за обяд с Риксън.
Усетих неочаквано бодване в областта на сърцето.
С Пач също имахме планове да обядваме заедно днес, но се съмнявах, че ще се осъществят. Какво направих! Трябваше да му се обадя. Трябваше да намеря начин да поговоря с него. Нямаше да допусна всичко да свърши така. Беше абсурдно. Но едно тъничко омразно вътрешно гласче попита защо той не ми се беше обадил пръв. И Пач имаше не по-малко сериозен повод да помоли за извинение.
— Ще ти платя осем долара и двайсет и два цента, ако разведеш Скот из града. Това е последното ми предложение — казах.