Тревожно предчувствие премина като тръпка през мен, но казах:
— Тъжна история, но трудно можеш да виниш Скот или който и да било нефилим. И аз не бих искала паднал ангел да се вселява в тялото ми за две седмици всяка година. Струва ми се, че проблемът не е на нефилимите, а на падналите ангели.
Едно мускулче на челюстта му подскочи.
— „Зи“ не е място за теб. Върви си.
— Току-що дойдох.
— При Бо е детска градина в сравнение с това място.
— Благодаря за съвета, но не съм в настроение да вися цяла нощ сама вкъщи и да се самосъжалявам.
Пач скръсти ръце и ме изгледа.
— Излагаш се на опасност, за да се свържеш с мен, така ли? — отгатна той. — В случай че си забравила, не аз скъсах с теб.
— Не се ласкай. Не става дума за теб.
Пач бръкна в джоба си за ключовете.
— Ще те закарам у вас. — Тонът му издаваше, че му причинявам огромно неудобство и че ако има начин да го избегне, с радост би го направил.
— Не искам да ме караш. Не се нуждая от помощта ти.
Той се засмя, но смехът му не прозвуча весело.
— Ще се качиш на джипа, дори да се наложи да те замъкна дотам, понеже не бива да оставаш тук. Опасно е.
— Не можеш да ми нареждаш.
Той само ме изгледа.
— И докато още сме на темата — ще престанеш да се мотаеш със Скот.
Усетих, че кипвам. Как се осмеляваше да си мисли, че съм слаба и беззащитна! Как се осмеляваше да опитва да ме контролира и да ми нарежда къде мога и къде не мога да ходя и с кого мога да се виждам. Как се осмеляваше да се държи така, все едно не означавам нищо за него.
Изгледах го хладно и предизвикателно.
— Не ми прави повече услуги. Никога не съм те молила. И не искам вече да ми бъдеш ангел пазител.
Пач се надвеси над мен и една дъждовна капчица се отрони от косата му и се приземи на ключицата ми като ледено късче. Усетих я да се плъзга по кожата ми и да изчезва под яката на ризата ми. Очите му проследиха капката и аз цялата се разтреперих вътрешно. Искаше ми се да му кажа, че съжалявам за всичко, което съм наговорила, че пет пари не давам за Марси или за мнението на архангелите. Интересувах се само от нас двамата. Само че жестоката истина беше, че каквото и да кажех или да направех, нищо не можех да променя. Не биваше да се интересувам от връзката ни. Не и ако исках Пач да остане близо до мен. Не и ако не исках да го прогонят в пъкъла. Колкото повече се карахме, толкова по-лесно беше да ме погълне гневът и да се убедя, че той не означава нищо за мен и че мога да продължа напред и без него.
— Вземи си думите назад — тихо ми нареди Пач.
Не бях в състояние да го погледна и не можех да се накарам да си взема думите обратно. Вирнах брадичка и забодох очи в дъждовната пелена над рамото му. По дяволите гордостта му, по дяволите и моята гордост.
— Вземи си думите обратно, Нора — повтори той по-строго.
— С теб не мога да постигна в живота си каквото трябва — казах и се намразих, задето брадичката ми трепереше. — За всички ще е по-лесно, ако просто… се разделим. Всичко съм обмислила. — Не бях. Изобщо не го бях обмислила. Не възнамерявах да изрека тези думи. Обаче една мъничка, ужасна и проклета част от мен искаше Пач да изпита същата болка като моята. — Искам да се махнеш от живота ми. Напълно.
След мъчително мълчание Пач се пресегна покрай мен и напъха нещо дълбоко в задния джоб на джинсите ми. Не съм сигурна дали не си въобразявах, че ръката му се задържа там малко по-дълго от необходимото.
— Малко пари — обясни той. — Ще ти трябват.
Извадих парите.
— Не ми трябват парите ти. — И понеже той не ги взе, аз ги хвърлих в гърдите му с намерението да се шмугна покрай него, обаче Пач хванат ръката ми и я притисна към тялото си.
— Вземи ги. — Тонът на гласа му ми подсказа, че нищичко не знам. Не разбирах нито него, нито света му. Той беше непознат и за мен никога нямаше да има място при него. — Половината от мъжете вътре имат някакво оръжие. Ако нещо се случи, хвърли парите на масата и тръгни към изхода. Никой няма да те последва, ако на масата има една камара пари.
Спомних си за Марси. Дали той не намекваше, че някой може да опита да ме наръга с нож? Досмеша ме. Наистина ли си въобразяваше, че ще ме уплаши? Нямаше никакво значение дали го искам за свой ангел пазител. Работата беше там, че каквото и да кажех, не можех да отменя дълга му. Той беше длъжен да ме предпазва. Фактът, че беше тук в момента, го доказваше.