Пач пусна ръката ми и дръпна вратата, а мускулите на ръката му се стегнаха. Вратата изскърца на пантите си и се затвори зад него.
Шеста глава
Заварих Скот облегнат на билярдната си щека до една маса. Когато влязох вътре, той оглеждаше разположението на топките.
— Намери ли банкомат? — попитах и метнах мокрото си яке върху един метален сгъваем стол, избутан до стената.
— Да, но преди това изпих десет литра дъжд. — Вдигна хавайската си шапка и я разклати за по-убедително внушение. Може би наистина беше намерил банкомат, обаче едва след като беше приключил с онова, което имаше да свърши в пресечката. Колкото и да ми се искаше да разбера какво е то, сигурно нямаше да узная скоро. Пропуснах шанса, когато Пач ме издърпа навън, за да ми съобщи, че нямам работа тук, в „Зи“, и че трябва да си вървя.
Разперих ръце на ръба на билярдната маса и се облегнах с надеждата да изглеждам нехайно, но истината е, че сърцето ми лудо препускаше. Не само се бях скарала с Пач, но и обстановката не ми се струваше никак приятелска. Колкото и да се мъчех, не можех да прогоня спомена, че някой е умрял в локва кръв на една от масите. Дали не е била тази? Оттласнах се от масата и изтупах длани.
— Тъкмо се канехме да започнем да играем — каза Скот. — Петдесет долара и влизаш. Вземи си щека.
Не ми се играеше и бих предпочела да гледам, но след бърз оглед на помещението забелязах, че Пач седи на една маса за покер в дъното. Тялото му не беше точно срещу мен, но знаех, че ме наблюдава. Наблюдаваше всички в стаята. Където и да отидеше, внимателно и обстойно оглеждаше обстановката.
След като узнах това, си лепнах най-ослепителната усмивка, с която разполагах в момента.
— С удоволствие. — Не исках Пач да разбира колко съм разстроена и колко ме боли. Не исках да си мисли, че не си прекарвам добре със Скот.
Само че преди да успея да стигна до рафта с щеките, нисък мъж с очила с телени рамки и пуловерче без ръкави се приближи до Скот. Нищо у него не се връзваше с мястото: беше спретнат, панталоните му бяха изгладени, мокасините — лъснати. Попита Скот едва чуто:
— Колко?
— Петдесет — отговори Скот с леко раздразнение. — Както винаги.
— В тази игра минимумът е сто.
— От кога?
— Ще повторя. За теб минимумът е сто.
Скот почервеня, пресегна се към питието си на ръба на масата и го пресуши на един дъх. Извади портфейла си и натъпка няколко смачкани банкноти в предния джоб на ризата на мъжа.
— Ето ти петдесет. Ще ти платя останалите след играта. А сега си дръпни зловонния дъх от лицето ми, за да се концентрирам.
Нисичкият мъж потупа с молив долната си устна.
— Ще трябва преди това да уредиш сметката си с Дю. Започва да губи търпение. Беше щедър с теб и сега трябва да му върнеш услугата.
— Кажи му, че ще имам парите до осем тази вечер.
— Тази реплика се изтърка преди седмица.
Скот пристъпи по-близо до мъжа и го попритисна.
— Аз не съм единственият, който дължи някакви пари на Дю.
— Обаче той се притеснява, че точно ти няма да си върнеш дълга. — Ниският мъж извади парите, които Скот му беше тикнал в джоба и остави банкнотите да се разлетят по пода.
— Както ти казах, Дю започва да губи търпение. — Изгледа многозначително Скот и се отдалечи.
— Колко пари дължиш на Дю? — попитах аз Скот.
Той ме изгледа гневно.
Добре, следващият въпрос:
— Каква е конкуренцията? — попитах приглушено и огледах другите играчи край масите. Двама от всеки трима пушеха. Трима от всеки трима имаха по ръцете татуировки с ножове, пистолети и различни други оръжия. Друга вечер може би щях да се уплаша или поне да се почувствам неудобно, но Пач още си беше в ъгъла. Знаех, че докато е тук, аз съм в безопасност.
— Тези типове са аматьори — изсумтя Скот. — Ще ги бия дори в най-лошия си ден. Истинската ми конкуренция е ето там. — Той отмести поглед към коридора, който тръгваше от главната зала. Беше тесен и тъмен и водеше към помещение, което светеше в ярко оранжево. На входа имаше мънистена завеса. Непосредствено до входа стоеше билярдна маса със сложна дърворезба.