— Там ли се разиграват големите пари? — попитах.
— Там за една игра мога да спечеля колкото за петнайсет тук.
С ъгълчето на окото си забелязах, че Пач ме стрелна с поглед. Престорих се, че не го забелязвам, бръкнах в джоба си и се приближих към Скот.
— Трябват ти общо сто долара за следващата игра, нали? Ето ти… петдесет — додадох бързо и отброих две по двайсет и една десетачка от парите, които ми беше дал Пач. Не бях голям фен на залозите, но исках да докажа на Пач, че в „Зи“ няма да ме изядат с парцалите. Щях да успея да се впиша. Или поне нямаше да позволя да ме мотаят. И ако междувременно отстрани изглежда, че флиртувам със Скот, така да бъде. Майната ти, помислих си към другия край на стаята, макар да знаех, че Пач не може да ме чуе.
Скот гледаше някъде между мен и парите в ръката ми.
— Това някаква шега ли е?
— Ако спечелиш, ще делим печалбата.
Той огледа парите с копнеж, който ме трогна. Парите явно му трябваха. Тази вечер не беше дошъл в „Зи“ за забавление. Беше пристрастен към хазарта.
Взе банкнотите и притича до ниския мъж с пуловерчето, чийто молив светкавично, но прецизно изписваше числа и сметки за другите играчи. Скришом погледнах Пач, за да проверя реакцията му към постъпката ми, но погледът му беше забоден в картите, а изражението му — неразгадаемо.
Мъжът с пуловерчето преброи парите на Скот, като сръчно ги подреди, за да са обърнати на една страна.
След като приключи, се усмихна сковано. Изглежда ни допуснаха в играта.
Скот се върна, търкайки щеката си с кредата.
— Знаеш какво казват за късмета. Трябва да ми целунеш щеката — заяви той и ми я навря в лицето.
Отстъпих назад.
— Няма да ти целувам щеката.
Скот размаха ръце и закудкудяка на шега.
Погледнах към дъното на залата с надеждата да се уверя, че Пач не наблюдава тази унизителна сцена, и в този момент видях Марси Милар да се приближава към него, да се обляга и да го прегръща през шията.
Сърцето ми се смъкна в петите.
Скот ми говореше и почукваше челото ми с върха на щеката си, но думите минаваха покрай мен. Помъчих се да овладея дъха си и се съсредоточих над бетонната стена срещу себе си, за да преодолея смайването си и усещането, че съм подло предадена. Значи това е имал предвид, когато ми каза, че отношенията му с Марси Милар са чисто делови. Поне на мен не ми изглеждаше така! И какво изобщо търсеше тя тук, след като я бяха ранили с нож в игралната зала на Бо? Чувстваше се в безопасност, понеже беше с Пач? За части от секундата се запитах дали не го прави, за да ме накара да ревнувам. Но ако беше така, би трябвало да знае, че тази вечер ще бъда в „Зи“. А нямаше откъде да го разбере, ако не ме шпионираше. Дали през последното денонощие не е бил по-близо до мен, отколкото си мислех?
Забих нокти в дланите си, мъчейки се да се съсредоточа над болката, а не над смайването и унижението, които се надигаха в гърдите ми. Постоях така вцепенена и едва сдържайки сълзите си, но нещо привлече вниманието ми към началото на коридора. На рамката се беше облегнал някакъв тип с червен потник. Нещо не беше наред с един участък от кожата му на гърлото — изглеждаше деформирана. Преди да успея да се вгледам по-добре, се парализирах от връхлетялото ме дежа вю. Нещо в него ми се стори странно познато, макар да бях сигурна, че никога не съм виждала човека. Страшно ми се прииска да избягам, обаче желанието ми да разбера откъде го познавам надделя.
Той взе бялата топка от най-близката билярдна маса и лениво го подхвърли няколко пъти във въздуха.
— Хайде — подкани ме Скот и размаха щеката си няколко пъти пред очите ми. Другите около масата се засмяха. — Направи го, Нора — нареди Скот. — Мъничка целувка за късмет.
Пъхна щеката под ризата ми и леко я повдигна.
Цапнах щеката:
— Престани.
Забелязах, че мъжът с червения потник се размърда. Всичко стана толкова бързо, че разбрах какво предстои между два удара на сърцето си. Той замахна и запрати топката през помещението. След миг огледалото на стената в дъното се пръсна и по пода се разлетяха парчета стъкло.
Залата притихна, чуваше се само класическият рок от тонколоните.
— Ти — заяви типът с червения потник. Беше насочил пистолет към онзи с пуловерчето. — Дай си ми парите. — С пистолета го подкани да се приближи. — Да ти виждам ръцете.
До мен Скот пристъпи напред.
— Няма да стане, човече. Тези пари са наши. — Разнесоха се няколко одобрителни възгласи.