Мъжът с червения потник продължаваше да държи на мушка ниския с пуловерчето, но очите му се стрелнаха странично към Скот. Той се ухили и оголи зъби.
— Вече не.
— Ако вземеш парите, ще те убия. — В гласа на Скот прозвуча овладяна ярост. Говореше сериозно. Замръзнах на мястото си и почти не смеех да дишам, ужасена от онова, което щеше да последва. Изобщо не се съмнявах, че пистолетът е зареден.
Усмивката на стрелеца стана по-широка.
— Не думай.
— Никой тук няма да ти позволи да си тръгнеш с парите ни — заяви Скот. — Направи си услуга и свали пистолета.
Нова порция одобрителни възгласи.
Макар че атмосферата в помещението осезаемо се нажежаваше, типът с пистолета лениво се почеса по врата с дулото. Изобщо не ми изглеждаше притеснен.
— Няма. — Насочи пистолета към Скот и нареди: — Качвай се върху масата.
— Разкарай се.
— Качвай се върху масата!
Мъжът с червения потник стисна пистолета с две ръце и се прицели в гърдите на Скот, който много бавно вдигна ръце на нивото на раменете си и заднишком се качи на билярдната маса.
— Няма да излезеш от тук жив. Един срещу трийсет си.
Мъжът с червения потник стигна до Скот с три крачки. Застана точно срещу него с пръст на спусъка. По лицето на Скот се търкулна капчица пот. Не можех да повярвам, че не се опитва да му отнеме пистолета. Не съзнава ли, че не може да умре? Не знаеше ли, че е нефилим? Пач обаче ми беше казал, Скот е член на кърваво нефилимско общество — откъде имаше тези сведения?
— Допускаш огромна грешка — заяви Скот все още студено, но в гласа му се долавяха първите пристъпи на паника. Чудех се защо никой не прави опит да му помогне. Както изтъкна Скот, хората в залата имаха съкрушително числено превъзходство пред мъжа с червения потник. У него обаче се долавяше нещо плашещо и зло. Нещо… от друг свят. Дали и останалите бяха толкова ужасени от него, колкото бях аз?
Освен това се питах дали лекото гадене и неприятно усещане в корема ми означават, че той е паднал ангел. Или пък нефилим.
Сред всички хора в помещението кой знае защо очите ми неочаквано срещнаха тези на Марси. Тя стоеше сред групата с изражение, което мога да определя като смаян интерес. Веднага разбрах, че няма представа какво ще се случи. Не съзнаваше, че Скот е нефилим и че притежава повече сила само в едната си ръка, отколкото има в цялото тяло на човек. Тя не беше виждала как Чонси, първият нефилим, с когото се бяха кръстосали пътищата ми, смачква телефона ми с едната си ръка. Тя не беше там през нощта, когато той ме преследваше по коридорите на училището. Ами този тип с червения потник? Независимо дали беше нефилим, или паднал ангел, той най-вероятно беше могъщ. Каквото и да предстоеше, нямаше да бъде невинен юмручен бой.
Би трябвало Марси да си е взела поука от игралната зала на Бо и да си е останала вкъщи. Аз поне така щях да направя.
Мъжът с потника бутна Скот с пистолета и той падна по гръб на масата. От изненада или от страх Скот изпусна билярдната си щека и онзи тип я взе. Светкавично скочи върху масата и насочи щеката към лицето на Скот. Забоде я в масата на сантиметри от ухото на Скот. Щеката се стовари с такава сила, че проби филцовата повърхност и трийсетина сантиметра от дървената пръчка се показаха под масата.
Преглътнах писъка си.
Адамовата ябълка на Скот потрепери.
— Ти си луд — каза той.
Изневиделица във въздуха полетя едно високо столче, което катурна мъжа с червения потник настрани. Той успя да запази равновесие, но се наложи да скочи от масата.
— Да го хванем! — кресна някой от тълпата.
Разнесе се нещо като боен вик и още хора грабнаха столчета. Аз застанах на четири крака и през гората от крака потърсих най-близкия изход. През няколко тела имаше мъж с пистолет в кобур на глезена. Той посегна към оръжието и след малко прозвуча оглушителен изстрел. Не последва тишина, а още по-голяма глъчка: ругатни, крясъци и юмручни удари. Изправих се на крака и хукнах приведена към задната врата.
Тъкмо се бях измъкнала през изхода, когато някой ме дръпна за колана и ме изправи. Пач.
— Вземи джипа — нареди ми той и пъхна ключовете в ръката ми. Задъхана пауза. — Какво чакаш?
В очите ми бликнаха сълзи, но аз гневно примигнах, за да ги прогоня.
— Престани да се държиш, все едно съм огромно бреме. Никога не съм те молила за помощ.