Трийсет минути по-късно влязох в кабинета по химия и заварих Марси на масата ни да разговаря по мобилния си телефон, пренебрегнала най-безцеремонно забраната за мобилните, която висеше на дъската. Когато ме видя, ми обърна гръб и закри устата си с ръка, явно за да се уедини. Като че ли ми пукаше. Когато стигнах до мястото си, единственото, което чух от разговора, беше:
— Обичам те.
Тя прибра телефона си в джоб в предната част на раничката си и ми се усмихна.
— Гаджето ми. Той не учи в гимназията.
Тутакси ме обзе съмнение и се запитах дали Пач е бил от другата страна на линията, но той се закле, че случилото се между него и Марси предната вечер няма никакво значение. Можех да избирам или да изпадна в неистова ревност, или да му повярвам. Кимнах съчувствено:
— Сигурно не е лесно да се срещаш с изключен ученик.
— Много смешно. За твое сведение, днес след часовете ще изпратя съобщение на всички поканени на ежегодното ми лятно парти във вторник вечерта. Ти си в списъка — подметна небрежно. — Най-сигурният начин да саботираш социалния си живот е да не дойдеш на партито ми… Но пък защо да се притесняваш, че ще саботираш нещо, което така или иначе нямаш.
— Ежегодно лятно парти ли? За пръв път чувам.
Тя извади пудриерата си, която беше протрила кръг на задния джоб на джинсите й, и си напудри носи.
— Защото досега не съм те канила.
Добре, я да видим. Защо ме канеше Марси? Макар че коефициентът ми на интелигентност беше два пъти по-висок от нейния, би трябвало да е забелязала, че отношенията ни са ледени. А също и че нямаме общи приятели. Нито пък интереси.
— О, Марси, много мило, че ме каниш. Малко е неочаквано, но все пак е мило. Ще се постарая да дойда. — Но няма да се престаравам.
Марси се наведе към мен:
— Видях те снощи.
Сърцето ми леко ускори ритъм, но успях да запазя тона си равнодушен. Дори безпристрастен.
— Да, и аз те видях.
— Беше малко… откачено. — Тя остави твърдението си някак недовършено, като че ли искаше аз да го доразвия.
— Май да.
— Май да ли? Видя ли щеката за билярд? Никога досега не съм виждала такова нещо. Той проби с нея масата! Каменна плоча!
— Аз бях по-назад, не видях добре, съжалявам. — Нарочно се мъчех да не й съдействам, не ми се искаше да водим този разговор. Затова ли ме канеше на партито си? За да създаде у мен усещането, че сме приятелки, и аз да й кажа каквото знам за случилото се предната вечер?
— Нищо ли не видя? — повтори Марси и сбърчи чело със съмнение.
— Не. Учила ли си за теста днес? Аз запомних по-голямата част от периодичната таблица, но последният ред все ми убягва.
— Пач водил ли те е на билярд там? Виждала ли си подобни работи преди?
Все едно не я чух. Разгърнах учебника си.
— Чух, че с Пач сте скъсали — опита тя нов подход.
Поех си въздух, но малко късно, понеже лицето ми вече пареше.
— Кой сложи точка? — попита Марси.
— Има ли значение?
Марси се намръщи:
— Знаеш ли какво? Ако няма да ми отговаряш, забрави за партито.
— И бездруго нямаше да дойда.
Тя завъртя раздразнено очи.
— Ядосана си, понеже снощи бях с Пач в „Зи“. Просто се забавлявахме. Нищо сериозно.
— Да, точно така изглеждаше — отвърнах с доза сарказъм.
— Не ревнувай, Нора. Двамата с Пач сме наистина много добри приятели. Но ако те интересува, мама познава много добър психолог, специалист по връзките. Кажи ми, ако искаш да те свържа. Но пък като се замисля, доста скъпо взема. Знам, че майка ти има направо фантастична работа…
— Един въпрос, Марси. — От тона ми лъхаше ледено предупреждение, но ръцете ми трепереха в скута. — Ти какво ще направиш, ако утре се събудиш и научиш, че баща ти е бил убит? Мислиш ли, че ако майка ти работи на половин ден в „Джей Си Пени“, ще можете да си плащате сметките? Следващия път, когато заговориш за семейството ми, се постави на мое място поне за минута. За една съвсем мъничка минутка.
Тя ме изгледа, но толкова безстрастно, че едва ли изобщо се замисли над думите ми. Единствената личност, която занимаваше Марси, бе нейната собствена.
След часовете заварих Ви на паркинга. Беше се проснала на капака на доджа си с навити ръкави и се печеше.